Читать «Шогун» онлайн - страница 54

— Не знам, лоцмане. Господи, не мога да разсъждавам както трябва! Струва ми се, че сърцето му е в ред. Трябва да му се пусне кръв… но не мога… не мога да се съсредоточа… дай ми…

Той млъкна обезсилен, облегна се на стената и започна да се тресе.

Капакът на тавана се отвори.

Оми застана като изваян на фона на небето, а кимоното му се окъпа в кръв от умиращото слънце.

Глава четвърта

Винк се опита да размърда краката си, но не можа. Неведнъж в живота си бе виждал смъртта в лицето, но никога като сега, покорно. Сламките решиха съдбата му. Защо аз — крещеше мозъкът му. Не съм по-лош от другите, дори съм по-добър от повечето. Господи, боже мой, който си на небето, защо аз?

Спуснаха стълба. Оми махна с ръка да се качва, който ще се качва, и то бързо.

— Исоги! Побързай!

Ван Нек и Ян Ропер тихичко четяха молитви, притворили очи. Питерзоон гледаше, без да вижда. Блакторн впери поглед в Оми и хората му.

— Исоги! — отново излая Оми. Винк пак се опита да се изправи.

— Помогнете ми! Помогнете ми да се кача!

Питерзоон, който беше най-наблизо, се наведе, пъхна ръка под мишницата му и го изправи на крака, ала Блакторн бе застанал пред стълбата, стъпил твърдо в слузестата кал.

— Кинджиру! — изкрещя той думата, научена на кораба. Всички в ямата си поеха рязко дъх, а Оми стисна дръжката на късия си меч и направи крачка към стълбата. Блакторн веднага я изви, като предизвикваше Оми да стъпи на нея — Кинджиру! — повтори той.

Оми замръзна на мястото си.

— Какво стана? — изплашен като всички попита капитанът.

— Казах му, че е забранено. Никой от екипажа ми не ще посрещне смъртта си без бой.

— Но… нали се разбрахме?

— Не и аз.

— Да не си полудял!

— Така е, лоцмане — промълви Винк. — Разбрахме се, и то съвсем честно и почтено. Такава е божията воля. Ще отида, няма как…

Той посегна към края на стълбата, ала Блакторн неумолимо му препречи пътя, застанал с лице към Оми.

— Без бой няма да се дадеш! Както и никой друг от екипажа!

— Махни се от стълбата, лоцмане! Заповядвам ти да се махнеш. — Треперещият Шпилберген не помръдваше от ъгъла си — най-отдалечения от капандурата. Гласът му бе станал писклив. — Лоцмане!

Ала Блакторн никого не слушаше.

— Приготви се!

Оми отстъпи назад и изръмжа някаква заповед. Веднага един самурай, следван от още двама, хукна надолу по стълбата с оголен меч в ръка. Блакторн започна да извива стълбата и се сборичка с първия, като се извърташе от ударите на меча му и се опитваше да го удуши с ръце.

— Помогнете ми! Хайде! В името на собствения ви живот!

Той се опита да събори самурая от стълбата, ала се сви болезнено, тъй като вторият замахна надолу с меча си. Винк излезе от каталептичното си състояние и се нахвърли като обезумял върху самурая. Посрещна удара, който щеше да отсече китката на Блакторн, задържа потръпващата ръка с меча във въздуха и заби другия си юмрук в слабините на самурая. На онзи дъхът му олекна, после зарита ожесточено с крака. Ала Винк сякаш не забелязваше ритниците. Той изкачи няколко стъпала и започна да се бори за меча, като забиваше нокти в очите на врага. Останалите двама самураи бяха възпрепятствувани от тясното пространство и ударите на Блакторн, ала единият все пак успя да ритне Винк в лицето и да го отблъсне. Самураят върху стълбата замахна с меча си към Блакторн, не го улучи и тогава целият екипаж се нахвърли върху стълбата.