Читать «Шогун» онлайн - страница 55

Кроок заби юмрук в ходилото му и усети как някаква костичка изпращя. Самураят успя да хвърли меча си извън ямата, за да не попадне в ръцете на противниците му, и тежко се строполи в калната слуз. Винк и Питерзоон се стовариха отгоре му. Той яростно се отбраняваше, докато останалите се хвърлиха да пресрещнат настъпващите отгоре самураи. Блакторн измъкна късия като кама меч на падналия и се заизкачва по стълбата, последван от Кроок, Ян Ропер и Саламон. И двамата самураи отстъпиха и препречиха изхода с вдигнати за удар зловещи мечове. Блакторн знаеше, че камата му е безсилна срещу мечовете, но въпреки това се хвърли в атака, следван по петите от другите. В момента, в конто главата му се появи над земята, единият от мечовете замахна към него и не го улучи само на милиметри. Силен ритник от неизвестна посока го принуди да се оттегли.

Той се обърна и скочи долу, като внимаваше да не падне върху боричкащата се групичка, която се опитваше да омаломощи самурая във вонящата кал. Винк го срита отзад във врата и японецът се отпусна като дроб. Тогава Винк започна да го удря отново и отново, докато Блакторн не го спря.

— Не го убивай, ще го използуваме като заложник — изкрещя той и отчаяно задърпа стълбата, за да я свали долу в мазето. Тя обаче беше прекалено дълга. Горе, в отвора на капака, останалите самураи на Оми чакаха равнодушно.

— За бога, лоцмане, прекрати това — захленчи Шпилберген. — Ще ни избият всички — ти ще ни погубиш до един! Спрете го!

Оми излая някаква заповед и нечии силни ръце отгоре попречиха на Блакторн да заприщи входа със стълбата.

— Внимавай! — изкрещя той.

Още трима самураи, въоръжени с ножове и само по набедрени превръзки, пъргаво скочиха в мазето. Първите двама се нахвърлиха право върху Блакторн и го свалиха безпомощен на пода, без да се замислят за евентуалната опасност за живота си, след което яростно го нападнаха. Блакторн се усети смазан под тежестта им. Не можеше да пусне камата си в действие и усети как желанието му да се бори се топи. Съжали, че не владееше умението на Мура, кмета на селото, да се бие без оръжие. Даде си сметка, че няма да може да издържи още дълго, ала направи едно последно усилие и с рязко движение освободи едната си ръка. Жесток удар, нанесен от здрава като скала ръка, разтърси главата му, друга накара многоцветна дъга да експлодира в мозъка му, ала той не престана да се съпротивлява.

Винк дереше с нокти един от самураите, когато трети се хвърли отгоре му, Маецукер изпищя — кама разпра ръката му. Ван Нек нанасяше удари слепешком, а Питерзоон го молеше:

— За бога, удряй тях, не мен!

Търговецът обаче, обезумял от ужас, не го чуваше.