Читать «Шогун» онлайн - страница 52
Джеймс Клавел
След като капакът на тавана се затвори, всички го погледнаха, а някой попита:
— Какво ще правим сега?
— Не знам — отвърна той.
— Защо ти не влизаш в бройката?
— Не знам.
— Помогни ни, господи — изхлипа някой.
— Я почистете мръсотията — нареди той. — Струпайте всичко ей там!
— Нямаме нито парцали, нито…
— С ръце!
Те го послушаха, а той им помогна и почисти капитана, доколкото беше възможно. — Сега вече ще си по-добре.
— Как, по какъв начин ще изберем този човек — попита Шпилберген.
— Няма да правим нищо такова. Ще се бием!
— С какво?
— Ти ще отидеш ли като овца на заколение? Ще отидеш ли?
— Не ставай смешен — те нямат мен предвид! Няма да е редно аз да съм…
— Че защо — попита Винк.
— Защото съм капитан.
— Моите почитания, господине — иронично додаде Винк — ала според мен е редно доброволно да издигнете кандидатурата си.
— Предложението е чудесно — съгласи се и Питерзоон. — Аз го подкрепям, за бога!
Всички до един зашумяха одобрително и всеки си мислеше: господи, само да не съм аз.
Шпилберген се разбесня и взе да издава команди, ала всичко срещаше отпор в безмилостните очи на екипажа му. Тогава той замълча и впери поглед в покрития с повърнато под. Накрая каза:
— Не. Не е редно някой да отиде доброволно. Най-правилно е да теглим жребий. Сламки — едната да е по-къса от останалите. Ще се доверим… в ръцете на господа. Лоцмане, ти ще държиш сламките.
— Няма. Не желая да имам нищо общо с тази работа. Повтарям — да се опитаме да се измъкнем с бой!
— Ще ни избият до един. Чу какво каза самураят: ще ни оставят живи — с изключение на един. — Шпилберген избърса потта от лицето си, облак мухи се вдигна във въздуха и после отново накаца по него. — Дайте ми малко вода. По-добре да умре един, отколкото всички.
Ван Нек потопи кратунката в бъчвичката и я подаде на капитана.
— Общо сме десет. Заедно с теб, Паулус — каза той. — Шансовете са добри.
— Много са добри — ако не изтеглиш късата сламка. — Винк хвърли кос поглед към Блакторн. — Можем ли да излезем срещу мечовете им?
— А можеш ли да тръгнеш послушно към мъчителя, ако на теб ти се падне късата сламка?
— Не знам.
— Да теглим жребий! Нека господ да реши — отсече ван Нек.
— Горкичкият господ, като си помисля какви глупости стоварват на плещите му и после го изкарват виновен за всичко — подигра се Блакторн.
— А как иначе да решим — изкрещя някой.
— Нищо няма да решаваме!
— Ще правим каквото казва Паулус! Той е капитан — обяви ван Нек. — Ще теглим сламки! Това е най-доброто решение за мнозинството. Нека гласуваме! Всички ли сме „за“?
Всички. Освен Винк.
— Аз мисля като лоцмана. По дяволите вашите попикани сламки!
Но накрая и него го склониха. Ян Ропер, калвинистът, започна молитвите. Шпилберген с голяма точност начупи десет сламки. След това преполови едната.
Ван Нек, Питерзоон, Сонк, Маецукер, Гинзел, Ян Ропер, Саламон, Максимилиан Кроок и Винк.
Отново някой се обади:
— Кой ще тегли пръв?
— А как да сме сигурни, че който изтегли лошата… късата сламка, ще тръгне доброволно — гласът на Маецукер бе прегракнал от ужас.