Читать «Шогун» онлайн - страница 51

Джеймс Клавел

Отговор не последва. А и Суво не очакваше да му отговорят. Ябу спеше, както бе предвидил масажистът.

— Хареса ли ти разказът ми, Ябу-сан — тихо попита той, развеселен. Само едно нещо не беше истина. Манастирът не беше до Осака, а от другата страна на западната ти граница. А името на монаха Су, вуйчо на твоя враг, Икава Джикю.

Колко лесно мога да ти пречупя врата, мислеше си той. Ще направя услуга на Оми-сан и направо ще облагодетелствувам селото. С това ще се отплатя, макар и не съвсем пълноценно, за дара, получен от моя благодетел. Дали да го направя сега? Или по-късно?

Шпилберген протегна ръката си с оризовите сламки, с изопнато от напрежение лице.

— Кой иска пръв да тегли?

Никой не му отвърна. Блакторн като че ли дремеше, облегнат в ъгъла, откъдето не бе помръднал. Наближаваше залез слънце.

Бяха им дали храна, бъчонка с вода и друга — вместо тоалетна. Ала нищо, с което да се почистят от вонящата помия. На всичко отгоре ги нападнаха и мухи. Въздухът бе зловонен, подът — кално-слузест. Повечето се бяха разголили до кръста и се потяха от жегата. И от страх.

Шпилберген ги огледа един по един. После се върна при Блакторн.

— Защо не и ти? Защо?

Очите на лоцмана се разтвориха широко. Бяха пронизващи, ледени.

— За последен път ти отговарям — не знам!

— Не е честно! Не е!

Блакторн отново потъна в предишното си състояние. Трябва да има някакъв начин да се измъкнем оттук. Трябва да има начин да стигнем до кораба. Това копеле накрая ще ни избие до един — това е също така сигурно, както съществуването на полярната звезда. Нямаме много време, а бях изключен само защото ме пази за някакви особено долни цели.