Читать «Шогун» онлайн - страница 49

Напрежението започна да изчезва под учудващо силните пръсти, които се движеха по цялото му тяло и го опипваха надълбоко, с невероятна вещина.

— Добре, много добре — каза той след малко.

— Благодаря, Ябу-сама — отвърна Суво. „Сама“ означаваше „господар“ и беше задължително учтиво обръщение към висшестоящите.

— Отдавна ли служиш при Оми-сан?

— От три години, господарю. Той е много добър със стария човек.

— А преди това?

— Скитах от село в село. Няколко дни тук, половин година там, като пеперуда, носена от летен полъх.

Гласът на Суво имаше същото успокояващо въздействие, както и пръстите му. Беше разбрал, че на даймио му се разговаря, и затова търпеливо зачака следващия въпрос. Част от изкуството му беше да знае какво се иска от него и кога. Понякога ушите му подсказваха това, но в повечето случаи пръстите му сякаш отключваха тайните в мислите на мъже и жени. Сега пръстите му подсказваха — пази се от този човек, той е опасен и с променливи настроения, на възраст е около четиридесетгодишен, добър ездач и отлично се бие с меч. Освен това е зле с черния дроб и ще умре до две години. Ще го убие прекомерното пиене на саке и вероятно средствата за полова възбуда, към които прибягва.

— Много сте силен за годините си, Ябу-сама.

— Ти също. Колко си годишен, Суво?

Старецът се засмя, но пръстите му продължиха да се движат неуморно.

— Аз съм най-старият човек на света — моя свят. Всички, които познавах, отдавна са мъртви. Трябва да съм на повече от осемдесет години — не знам със сигурност. Служех на господаря Йоши Чикитада, дядото на Торанага-сама, още когато имението му беше не по-голямо от това село. Бях в неговия лагер, когато го убиха.

Ябу се мъчеше да задържи тялото си отпуснато, ала мислите му се изостриха и той започна напрегнато да се вслушва в думите на стария масажист.

— Мрачен ден беше, Ябу-сама. Не знам на колко години съм бил, но гласът ми още не бе надебелял. Убиецът беше Обата Хиро, син на най-влиятелния му съюзник. Сигурно сте чували историята — как младежът отсече главата на Чикитада-сама с един — единствен удар с меч. Мечът му беше изработен от Мурасама и оттогава съществува поверието, че всички оръжия, изработени от Мурасама, носят лош късмет на рода Йоши.

Дали не ми разправя това, защото знае за моя меч Мурасама — питаше се Ябу. Много хора го знаят. Или старецът просто си припомня един ден от дългия си живот?

— Как изглеждаше дядото на Торанага — попита той, за да изпита Суво, като се правеше на безразличен.

— Беше висок, Ябу-сама. По-висок от вас и много по-слаб. Когато го убиха, беше на двадесет и пет години. — Гласът на Суво стана по-топъл. — Иии, Ябу-сама, на дванадесет години той вече беше воин, на петнадесет, когато убиха баща му в сражение, стана наш военачалник. По онова време вече беше женен и имаше син. Жалко, че му е било писано да умре тогава. Обата Хиро му беше приятел и васал. Тогава беше на седемнадесет години. Някой го беше настроил срещу него, като се уверил, че Чикитада възнамерявал подло да убие баща му. Това, разбира се, бяха лъжи, но истината не ни върна Чикитада. Младият Обата коленичи пред трупа му и три пъти му се поклони. Каза, че е извършил това от синовен дълг пред баща си, а сега желае да изкупи оскърблението, което нанесъл на нас и на нашия род, като си направи сепуку. Разрешиха му и той със собствените си ръце изми главата на Чикитада и я постави на почетно място. След това си разпори корема и умря мъжествено, спазвайки церемонията. Един от нашите хора му беше секундант и му отряза главата с един единствен удар. По-късно дойде баща му да прибере главата на сина си и меча му Мурасама. Оттогава нещата се обърнаха зле за нас Единственият син на господаря Чикитада бе взет заложник някъде и за нашия клон от рода настанаха лоши времена. — Това беше…