Читать «Шогун» онлайн - страница 48

— Не — призна жена му.

Така че той тайно се измъкна още същата нощ от Йедо, само с петнадесет души свита, и сега притежаваше богатства и власт, за каквито дори не беше мечтал, както и невиждани пленници, от които единият щеше да умре тази нощ. Беше наредил да има след това на разположение куртизанка и едно момче. Утре призори щеше да се завърне в Йедо, а на смрачаване оръжието и кюлчетата трябваше да потеглят в пълна тайна от Анджиро.

Ами оръдията — възторжено мислеше той. Оръдията и моят план ще ми дадат властта аз да реша кой ще спечели — Ишидо или Торанага. Тогава ще мога да заема мястото на победения в Съвета на регентите. А след това ще стана най-властният регент. А защо не и шогун? Да, всичко това вече ще е в моите възможности.

И той остави приятните мисли да го носят накъдето си пожелаят. Как да използува най-добре двадесетте хиляди сребърни монети? Може да изгради наново централната кула в замъка си. Или да купи специални коне за оръдията. И да разшири шпионската си мрежа. Ами Икава Джикю? Ще стигнат ли хиляда монети, за да подкупи готвачите на Джикю да сложат отрова в храната му? Повече от достатъчно са. Петстотин, дори само сто са предостатъчни, ако попаднат в подходящи ръце. Но чии?

Следобедното слънце проникваше косо през малкото прозорче в каменната стена. Водата във ваната беше много гореща и постоянно се подгряваше от огън, запален зад стената. Къщата беше на Оми и бе разположена на малко възвишение с изглед към селото и пристанището.

Вътрешната градина беше изключително добре подредена и навяваше безоблачно спокойствие.

Вратата на банята се отвори. Слепият старец се поклони.

— Изпраща ме Касиги Оми-сан, господарю. Аз съм Суво, масажистът.

Беше висок, много слаб и стар, със сбръчкано лице.

— Добре.

Един от постоянните ужаси на Ябу беше да не би да ослепее. Откак се помнеше, все сънуваше, че се събужда в непрогледна тъмнина в ясен слънчев ден, че усеща топлината на слънчевите лъчи, без да ги вижда, че отваря уста и пищи, макар да знае, че пищенето е позорно, но въпреки това пищи. И тогава наистина се събуждаше облян в пот.

Ала този ужас от слепотата сякаш увеличаваше удоволствието, че ще го масажира слепец. На дясното слепоочие на масажиста имаше неравен белег, а под него личеше къде е бил сцепен черепът. Трябва да е от удар с меч, каза си Ябу. Дали това именно е причинило слепотата? Дали някога не е бил самурай? За кого ли се е биел? Ами ако е шпионин?

Ябу знаеше, че преди да го пуснат да влезе, масажистът е бил много старателно претърсен от телохранителите му, така че не се боеше от скрито оръжие. Собственият му безценен меч лежеше до ръката му — старинна изработка, дело на най-добрия майстор в Япония — Мурасама. Той наблюдаваше как старецът сваля памучното си кимоно и го закача, без да вижда закачалката. По гърдите му имаше белези от удари с меч. Набедрената му превръзка беше безупречно чиста. Той коленичи и търпеливо зачака.

Когато беше готов, Ябу излезе от ваната и се изтегна на каменната скамейка. Старецът внимателно го изсуши, намаза ръцете си с благовонно масло и започна да мачка мускулите на врата и гърба.