Читать «Шогун» онлайн - страница 46

— Да. Но войната ще е ограничена и единият обезателно ще бъде смазан, земите му ще се поделят от победителите, които тогава ще трябва да назначат пети регент, и след време четиримата отново ще се съюзят срещу единия и отново единият ще бъде разбит, а земите му отнети — така, както предвиди и тайко. Единствената ми трудност е да предвидя кой ще е жертвата този път — Ишидо или Торанага.

— Торанага.

— Защо?

— Другите се боят от него, защото знаят, че той тайно се домогва да стане шогун, колкото и да твърди, че няма такива намерения.

Шогун беше най-висшият ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество — божественият Син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство — можеше да даде титлата.

С назначаването си шогунът получаваше абсолютна власт печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. Всичката власт излизаше от императора, защото той беше пряк наследник на боговете. Следователно всеки даймио, който се противопоставяше на шогуна се опълчваше и срещу трона, така че веднага биваше обявяван извън закона и земите му се конфискуваха.

Императорът се почиташе като божество, защото беше пряк потомък на богинята на слънцето Аматерасу Оми-ками, една от дъщерите на боговете Идзанаги и Идзанами, които сътворили японските острови от небесната твърд. По божествено свое право той притежаваше цялата земя, цялата власт и всички му се подчиняваха безпрекословно. Но в действителност от шест века насам истинската власт съвсем не беше в ръцете на императора.

Преди шест века настъпва разкол, когато две от трите велики полуимператорски самурайски семейства — Миновара, Фуджимото и Такашима — подкрепят съперничещи си претенденти за трона и хвърлят империята в гражданска война. След шестдесет години междуособни борби Миновара надделяват над Такашима, а Фуджимото остават неутрални и изчакват да видят какво ще стане.

Оттогава империята управляват шогуните от семейство Миновара, като ревниво пазят властта си; те обявяват шогуната си за наследствен и започват да омъжват някои от дъщерите си за членове на императорското семейство. Държат императора и целия му двор напълно изолирани зад високите стени на дворците и градините на малкото им владение в Киото, понякога направо в немотия, а заниманията им се свеждат до това да спазват ритуалите на древната японска религия шинто и да се усъвършенствуват, като се отдават на калиграфия, рисуване, философия и поезия.

Не беше никак трудно да се упражнява власт над двора на Сина на небето, защото, въпреки че притежаваше цялата земя, той нямаше никакви доходи. Само самураите даймио имаха приходи и правото да облагат с данъци. При това положение, въпреки че членовете на императорския двор стояха в йерархичната стълбица над всички самураи, те съществуваха благодарение на издръжката, отпускана им по лична преценка на шогуна, на главния съветник куампаку или на управляващата в момента военна хунта. Много малко от тях бяха щедри. Някои от императорите се виждаха принудени дори да продават подписа си срещу храна. Често нямаше достатъчно пари за церемонията по случай коронацията.