Читать «Шогун» онлайн - страница 123

Ябу бе раняван толкова пъти и бе видял толкова много убити и ранени, че вече можеше сам да поставя диагнози. Родригу ще оживее, ако се държи на топло, реши той, ако му се дава топло саке и силни билки, ако често го потапят в гореща вана. Може би няма да може да ходи, но ще живее. Да, искам да оживее. Ако не може да върви, какво значение има? Дори по-добре. Ще имам още един лоцман — този поне със сигурност ще ми дължи живота си. Ако пиратът откаже да ми служи, може би ще мога да използувам този. Заслужава ли си да се престоря, че ще се покръстя? Дали това ще ги привлече и двамата към мен? Какво би направил Оми? Умен е този Оми. Дали не е прекалено умен? Вижда прекалено много неща прекалено бързо. Ако е в състояние да вижда чак толкова надалеч, може би ще осъзнае, че ако аз изчезна, баща му ще поведе рода — синът ми е твърде неопитен, за да оцелее сам — а след баща си и самият Оми. Така ли е? Какво да го правя? Ами ако го подаря на варварина? Като играчка? Как ти се струва?

Отгоре се дочуха тревожни крясъци. И тогава осъзна какво се опитваше да му каже варваринът. Приливът! Приливът много бързо покачваше нивото на водата. Вече ближеше камъка, на който бе седнал. Той скочи на крака и се намръщи от острата болка, пронизала глезена му. Всички изходи покрай брега бяха отрязани от морето. Забеляза, че чертата, оставена на високата скала от прилива, беше над човешки ръст.

Погледна към лодката. Вече се приближаваше към кораба. Такаташи все още тичаше към брега. Въжетата няма да пристигнат навреме, каза си той.

Очите му внимателно заопипваха всичко наоколо. Път нагоре по скалата нямаше. Камъните не предлагаха убежище. Вътре в морето стърчаха високи скали, но той не би могъл да ги стигне. Не знаеше да плува и нямаше от какво да си направи сал.

Отгоре го наблюдаваха. Варваринът сочеше към скалите в морето и със знаци го подканваше да плува към тях, ала той само поклати глава. И отново затърси с очи. Нищо.

Няма изход, реши той. Този път вече си осъден на смърт. Приготви се.

Карма, каза си той, обърна гръб на мъжете горе, настани се удобно и блажено се потопи в безбрежната ведрина, която го обви. Последен ден, последно море, последна светлина, последна радост, всичко последно. Колко са прекрасни морето, небето, студът, солта. Започна да мисли за последното стихотворение-песен, което трябваше да съчини сега съгласно обичая. Почувствува се щастлив. Имаше достатъчно време за ясни размисли.

Блакторн крещеше:

— Слушай, кучи сине, намери някакъв ръб — трябва да има някъде ръб!

Самураите му препречваха пътя и го гледаха, сякаш беше луд. На тях им беше ясно, че изход нямаше и Ябу чисто и просто се подготвяше за сладка смърт, както и те биха направили при подобни обстоятелства. И презираха неистовите му крясъци, както и Ябу би ги презрял.

— Погледнете надолу, всички! Може да има някаква издатина!

Единият се приближи до ръба и погледна надолу, сви рамене, каза нещо на другарите си, които също свиха рамене. Блакторн се опита да се приближи по-близо до ръба, за да открие изход, но не му позволиха. Лесно би могъл да блъсне някой от тях долу, към сигурна смърт, и дори се изкушаваше да го направи. Но ги разбра — тях и проблемите им. Намери начин да помогнеш на копелето. Трябва да го спасиш, за да спасиш Родригес.