Читать «Шогун» онлайн - страница 124

— Ей ти, негоден, попикан японецо! Ей, Касиги Ябу! Къде отиде прословутата ти смелост? Я не се предавай! Само страхливците се предават! Ти мъж ли си или овца!

Но Ябу не му обръщаше никакво внимание. Беше неподвижен като скалата, върху която седеше.

Блакторн взе един камък и го запрати по него. Той падна във водата и самураите сърдито се развикаха. Разбра, че всеки момент ще се нахвърлят отгоре му и ще го вържат. Но как? Нямат въжета…

Въжета! Намери отнякъде въжета! Нали можеш да измайсториш нещо?

Погледът му се спря на кимоното на Ябу. Започна да го раздира на ивици и да ги опитва на здравина. Коприната се оказа много здрава.

— Хайде — заповяда той на самураите и свали собствената си риза. — Започвайте да правите въжета! Хай?

Те го разбраха. Моментално развързаха поясите си, свалиха кимоната и започнаха да правят като него. Той взе да завързва краищата на ивиците, включително и поясите.

Докато японците майсторяха въжето, Блакторн предпазливо легна на земята и сантиметър по сантиметър се придвижи до ръба, като накара двама от самураите да го държат за глезените. Не се нуждаеше от помощта им, но искаше да ги успокои.

Подаде глава колкото можеше напред, а безпокойството им се предаде и на него. След това заоглежда долу брега педя по педя, като напрягаше цялото си зрение.

Нищо. Още веднъж. Нищо. Хайде пак. Какво е онова там? Точно под линията, оставена от прилива? Дали не е пукнатина в скалата? Или е само сянка?

Блакторн промени позата си и разтревожено помисли, че морето вече бе покрило почти изцяло скалата, на която седеше Ябу, както и повечето от камъните между него и основата на голямата скала. Сега вече виждаше по-добре и започна да сочи натам.

— Ей там! Какво е онова? Единият самурай легна по корем и проследи с поглед протегнатата му ръка, но нищо не видя.

— Ей там! Не е ли ръб?

С две ръце той изобрази ръб, с два пръста ходещ човек, който застава на ръба, с още един пръст изобрази товар върху гърба на човека, а след това, човекът заедно с другия на гърба си застана на ръба — на онзи ръб.

— Бързо! Исоги! Обясни му — на Касиги Ябу! Уакаримасу ка?

Самураят се изправи на крака, бързо обясни нещо на другите и те също занадничаха надолу. И видяха ръба. Започнаха да крещят. Блакторн се присъедини към тях, но все едно, че не издаваха и звук.

Единият самурай каза нещо на другарите си и те до един закимаха и дълбоко му се поклониха. Той също им се поклони. После с неочакван вик „Банзаиии!“ се хвърли от скалата към сигурната си смърт. Ябу се стресна и излезе от транса си, обърна се и се изправи на крака.

Самураите започнаха да викат и да сочат ръба, но Блакторн нищо не чуваше и не виждаше освен натрошеното тяло там, долу, което вълните вече отвличаха навътре в морето. Що за хора са това — безпомощно се питаше той. Смелост ли прояви този човек или просто безумие? Нарочно се самоуби заради не съвсем сигурната възможност да привлече вниманието на друг един човек, който вече се бе отписал. Та в това няма никакъв смисъл! Тези хора са неразбираеми.