Читать «Шогун» онлайн - страница 122

Подготви се възможно най-добре и се приземи на краката си като котка, търколи се по наклонената повърхност на скалата, за да омекоти удара, и спря така, свит на хриптяща топка. Веднага обви главата си с изранените си ръце, за да я предпази от каменната лавина, която можеше да последва. Но камъни не паднаха. Разтърси глава и стана. Единият му глезен беше изкълчен. Изгарящата болка се стрелна нагоре по крака му, право в стомаха, и моментално го изпоти. Пръстите на ръцете и краката кървяха, но това се и очакваше.

Болка няма. Няма да усещаш никаква болка. Изправи се! Варваринът те наблюдава.

Колона пръски го окъпа и студът облекчи болката. Той започна да се плъзга предпазливо по покритите с водорасли обли камъни, внимателно прескочи цепнатините и се приближи до тялото.

Изведнъж Ябу разбра, че човекът беше все още жив. Увери се в това и седна за миг да размисли. Жив ли ми трябва или мъртъв? Кое е по-добре?

Един рак се шмугна изпод близкия камък и цопна във водата. Вълните се разбиваха в краката му. Усещаше как солта разяжда раните му. Кое е за предпочитане — жив или мъртъв?

Надигна се внимателно и извика:

— Такаташи-сан! Лоцманът е все още жив! Иди на кораба, донеси една носилка и доведи лекар, ако има!

Отговорът на Такаташи едва се чу от силния вятър:

— Да, господарю. — И после към самураите, преди да хукне към галерата: — Внимавайте да не се случи нещо на варварина!

Ябу се взря по посока на кораба, който леко се полюшваше на котвите си. Самураите, които бе изпратил за въжетата, бяха вече при лодката. Единият от тях скочи вътре, а останалите я спуснаха във водата. Той се усмихна на себе си и погледна назад. Блакторн се беше приближил до ръба и нещо му крещеше.

Какво ли се опитва да ми каже — запита се Ябу. Видя, че лоцманът сочи морето, но това нищо не му подсказа. Морето беше развълнувано, ядосано, но той не виждаше никаква разлика от преди. Най-накрая се отказа от опитите си да проумее какво му вика и съсредоточи вниманието си върху Родригес. С неимоверни усилия го измъкна измежду скалите, настрани от прибоя. Португалецът дишаше неравно, но сърцето му биеше ритмично. Целият беше покрит с рани. От кожата на левия прасец стърчеше счупена кост, дясното му рамо очевидно беше изкълчено. Ябу го огледа да види дали няма кръвоизливи от отворените рани, но не забеляза нищо такова. Ако няма вътрешни наранявания, може би ще оживее, помисли той.