Читать «Шогун» онлайн - страница 107

— Но не и сега. Слез долу, англичанино. Изморен си, както и аз, а уморените вършат грешки. Като си починеш, качи се пак на палубата.

Така че Блакторн слезе долу в каютата на лоцмана и си полегна на леглото му. Дневникът на Родригес за това плаване беше върху масата, закована на пода, както и лоцманският стол на квартердека. Книгата беше подвързана с кожа и опърпана от употреба, но Блакторн не я разтвори.

— Защо си го оставил тук — беше го попитал той.

— Ако го скрия, ще започнеш да го търсиш. А като го оставя така, дори разтворен, знам, че няма да го докоснеш, нито ще надникнеш вътре без мое разрешение. Ти си лоцман, а не някой шкембест, развратен, крадлив търговец или войник.

— Ще го прочета. И ти би направил същото на мое място.

— Не и без разрешение, англичанино. Никой лоцман няма да постъпи така — дори и аз.

Блакторн хвърли поглед към книгата, после затвори очи. Спа дълбоко — целия ден и част от нощта. Както винаги се събуди точно преди изгрев слънце. Трябваше му малко време, за да свикне отново с необичайното полюшкване на галерата, ударите на тъпана, който диктуваше ритъма на веслата. Полежа по гръб в тъмнината с ръце под главата и се замисли за собствения си кораб, само и само да не се притеснява за онова, което го чакаше в Осака. Едно по едно. Мисли за Фелисити, за Тюдор, за дома. Или не, не сега. Мисли за това, че ако и другите португалци са като Родригес, шансовете ти няма да са лоши. Ще имаш кораб, с който да се прибереш у дома. Лоцманите не са врагове и по дяволите всичко останало! Не, не е така, момче! Ти си англичанин — омразен еретик и антихрист. Този свят е в ръцете на католиците. Беше в ръцете им. Сега ние с холандците ще ги разбием на пух и прах!

Ама че глупости. Католици, протестанти, калвинисти, лютерани и какви ли не идиотщини. Ти за малко да се родиш католик. Случайността отвела баща ти в Холандия, където срещнал Аннеке ван Дросте, която станала негова жена. Тогава за пръв път срещнал истински католици и свещеници и се сблъскал с Инквизицията. Радвам се, че очите му са се отворили, мислеше Блакторн. Радвам се, че и моите са отворени.

После се качи на палубата. Родригес седеше в стола си, със зачервени от безсъницата очи, а на кормилото както и преди имаше двама японци.

— Да поема ли тази вахта?

— Как се чувствуваш, англичанино?

— Отпочинал. Ако искаш, мога да поема вахтата. — Блакторн видя, че Родригес го преценява. — Ще те събудя, ако вятърът се смени или се случи нещо друго.

— Благодаря, англичанино. Бих поспал малко. Дръж този курс. Щом пясъкът изтече, обърни четири градуса по на запад, а при следващото изтичане — още четири. При всяка промяна показвай на кормчиите новия курс по компаса. Уакаримасу ка?

— Хай! — засмя се Блакторн. — Четири градуса по на запад. Слез долу, лоцмане — леглото ти е много удобно.

Ала Васко Родригес не слезе долу. Той само се уви по-плътно в наметалото си и се настани по-удобно в стола. Малко преди да изтече пясъкът в часовника, той се събуди, свери промяната на курса, без да помръдне от мястото си, и моментално потъна отново в сън. В един момент вятърът се обърна и той пак се събуди, но щом видя, че всичко бе наред, заспа отново.