Читать «Шогун» онлайн - страница 106

— Да, разбирам — съгласи се Мидори. Дано е истина, замоли тя боговете. Дано да е истина. После прегърна момичето и очите й се напълниха със сълзи. — Благодаря ви. Толкова сте добра, Кику-сан, толкова сте добра.

Тя беше седемнадесетгодишна.

Глава осма

— Какво ще кажеш, англичанино?

— Според мен ще има буря.

— Кога?

— Преди залез.

Наближаваше пладне и двамата стояха на квартердека на галерата под мрачното оловно небе. Вече втори ден бяха в открито море.

— Какво щеше да направиш, ако корабът беше твой?

— Кога ще стигнем до мястото, където отиваме?

— След залез слънце.

— А колко е до най-близката суша?

— Четири — пет часа. Но ако обърнем към брега, това ще ни отнеме половин ден, а аз не мога да си го позволя. Какво би направил?

Блакторн се замисли. През първата нощ галерата се спусна надолу покрай източното крайбрежие на полуостров Идзу, подпомогната от голямото платно на средната мачта. Като се изравниха с най-южния нос — нос Ито, Родригес пое курс запад — югозапад, отказа се от сигурността на крайбрежието и излезе, в открито море. Целта беше нос Шинто, на разстояние двеста мили.

— При нормални обстоятелства с галера като тази бих плавал покрай брега, от съображения за сигурност — обясни му Родригес — но сега това би ни отнело много време, а то ми е най-ценно. Торанага ми нареди да закарам Тода до Анджиро и да го върна възможно най-бързо. Ако съм много бърз — чака ме голяма награда. С кратко пътуване като това чудесно би се справил и някой от техните лоцмани, само че горкият би припаднал от страх при мисълта, че кара такъв важен даймио като стария Тода, особено, ако не се вижда суша. Японците хич не си падат по открито море. Големи пирати и воини са, но да са близо до брега. Дълбочината им изкарва акъла. Старият тайко дори издаде закон, че малкото японски океански кораби трябва винаги да се направляват от лоцмани португалци. И законът важи до ден — днешен.

— Защо е издал такъв закон? Родригес сви рамене.

— Сигурно някой му е подсказал идеята.

— Кой?

— Твоят откраднат дневник, португалският — чий беше?

— Не знам. Нямаше име, нито подпис.

— Откъде го беше взел?

— Даде ми го главният търговец на холандската Източно-индийска компания.

— А той откъде го имаше?

Този път Блакторн сви рамене. Родригес се засмя, но смехът му не беше никак весел.

— Впрочем и не допусках, че ще ми кажеш — но който то е откраднал и продал, дано вечно гори в ада!

— Ти на служба при този Торанага ли си?

— Не. Двамата с моя капитан бяхме само за малко в Осака. Това пътуване е нещо като услуга на Торанага. Капитанът предложи аз да управлявам кораба — аз съм лоцман на… — Родригес млъкна. — Все забравям, че си враг, англичанино.

— Португалия и Англия векове наред са били съюзници.