Читать «Шогун» онлайн - страница 109

Претегли пакета в ръка и огледа езуитските печати, разкъсван от изкушението да ги счупи и провери какво има вътре. Блакторн му каза, че холандската флотилия минала през Магелановия проток — и повече нищо. Англичанинът само задава въпроси, а той самият нищо не казва, помисли си Родригес. Много е хитър, умен и опасен.

Дали това са дневниците му? Ако е така, за какво са на светите отци?

Той потрепера при мисълта за езуитите, францисканците, доминиканците и всички монаси, свещеници и Инквизицията. Има добри и лоши свещеници, макар че повечето са лоши, но все пак са свещеници. Църквата не може без тях и ако не бяха те да посредничат между нас и Всевишния, бихме били заблудени овци в един сатанински свят. Ах, Богородице, закриляй ме от всяко зло и от лоши свещеници!

Родригес и Блакторн бяха заедно на кораба, в пристанището на Анджиро, когато вратата се отвори и отец Себастио нахълта, без да почука. Тъкмо бяха яли и пили и в дървените купички още личаха остатъците от вечерята им.

— Делиш хляба си с еретици? — попита свещеникът. — Опасно е да се храниш с тях. Те са заразни. Каза ли ти, че е пират?

— Да се държиш благородно с враговете си, е по християнски, отче. Когато аз попаднах в ръцете им, те се отнесоха много добре с мен. Сега само се отплащам за благотворителността им. — Той коленичи, целуна разпятието на свещеника, изправи се и като му предложи чаша вино, попита: — С какво мога да ви услужа?

— Искам да отида в Осака. С този кораб.

— Веднага ще ги попитам.

Той отиде да пита капитана и молбата постепенно стигна до Тода Хиромацу, който отвърна, че Торанага нищо не бил споменал за чужд свещеник от Анджиро, затова съжалявал, но не можел да вземе чужд свещеник от Анджиро.

Отец Себастио пожела да поговорят насаме, така че той отпрати англичанина на палубата, и когато останаха само двамата, свещеникът извади запечатания пакет.

— Бих искал да предадеш това на Делегата-посетител…

— Не знам дали негово високопреосвещенство ще бъде все още в Осака, когато стигна там. — На Родригес никак не му беше приятно да служи за куриер на езуитски тайни. — Може би ще ми се наложи веднага да потегля за Нагасаки. Нищо чудно капитанът да е оставил някакви нареждания за мен.

— Тогава го предай на отец Алвито. Но пакетът трябва да попадне само в неговите ръце.

— Добре — съгласи се той.

— Кога за последен път си се изповядал, синко?

— Миналата неделя, отче.

— Би ли искал сега да ми се изповядаш?

— Да, благодаря.

Той се зарадва на предложението на езуита, защото човек не знае от какво ще зависи животът му в открито море, а и след изповедта се почувствува по-добре, както винаги.

Сега, в каютата, Родригес прибра пакета обратно в сандъка въпреки огромното изкушение. Защо на отец Алвито? Отец Мартин Алвито беше главният търговски посредник, много години бе служил като личен преводач на тайко и поради това бе станал близък на едни от най-влиятелните даймио. Той постоянно пътуваше между Нагасаки и Осака и беше от малцината — и единственият европеец — който можеше по всяко време да влиза при тайко — изключително умен човек, който говореше прекрасно японски и знаеше за японците повече от кой да е друг в Азия. Сега бе най-влиятелният посредник на португалците със Съвета на регентите и по-специално с Ишидо и Торанага.