Читать «Шогун» онлайн - страница 105

— Моля ви да извините прислужницата, Кику-сан — зафъфли тя. — Този чай няма никакъв вкус. Никакъв! Освен това е горещ. Но какво друго може да очаква човек в тази къща!

— Ето, моля, заповядайте моя чай. — Мидори леко подуха върху чашата си, за да го охлади.

Старата жена го пое с недоволен вид.

— А защо не може всичко да е както трябва от първия път?

И потъна в ядно мълчание.

— Какво мислите за всичко това — обърна се Мидори към Кику. — За кораба, за Ябу-сама и за Тода Хиромацу-сама…

— Не знам какво да мисля. А що се отнася до варварите, кой знае? Странна сбирщина са. Ами великият даймио, Железния юмрук? Много е интересно, че пристигна почти едновременно с Ябу-сама, нали? Ще ме извините, не ме изпращайте, сама мога да изляза.

— И дума да не става, Кику-сан, не искам и да чуя такова нещо!

— Ето, видя ли, Мидори-сан — гостенката ни се притесни и този чай беше ужасен — нетърпеливо ги прекъсна старата.

— Уверявам ви, че вашият чай много ми хареса. Но ще ме извините, малко съм уморена. Може би ще ми разрешите да дойда да ви посетя, преди да отпътувам утре. Всеки разговор с вас ми доставя огромно удоволствие.

Старата позволи да я умирят и Кику последва Мидори през верандата в градината.

— Кику-сан, много се радвам, че така се сещате за всичко. — Мидори я хвана за ръката, стоплена от красотата на момичето. — Много беше мило от ваша страна, благодаря ви.

Кику хвърли бърз поглед към къщата и потрепера.

— Винаги ли е такава?

— Тази вечер се държа учтиво в сравнение с друг път. Ако не бяха Оми и синът ми, кълна се, че секунда повече нямаше да остана тук — щях да си обръсна главата и да отида в някой манастир. Но имам Оми и сина си и това ми помага да понеса много неща. Благодарна съм на ками. За щастие господарката предпочита Йедо и не обича да отсъствува оттам дълго време. — Мидори тъжно се усмихна. — Човек се научава да не чува, нали знаете? — Тя въздъхна, прекрасна на лунната светлина. — Но всичко това не е важно. Разкажете ми какво се случи по време на отсъствието ми.

Това бе причината, поради която Кику така спешно пристигна в къщата, защото очевидно нито майката, нито съпругата биха пожелали да нарушат дълбокия сън на Оми. Причината за идването й бе да разкаже на прекрасната Мидори-сан всичко, което знаеше, за да може тя да предпази Касиги Оми от беди, както тя самата би го предпазила. Разказа й всичко с изключение на нощта, прекарана заедно с Ябу. Добави слуховете, които бе дочула, и другите истории, разказани от момичетата или дори съчинени от тях. Както и всичко, което Оми бе споделил с нея — надеждите, страховете и плановете си, всичко — освен случилото се между тях тази нощ. Защото знаеше, че то е без значение за съпругата му.

— Боя се, Кику-сан, боя се за съпруга си.

— Всички съвети, които той даде, бяха мъдри, Мидори-сан. И мисля, че всичко, което направи, беше правилно. Господарят Ябу не награждава всеки с лека ръка, а три хиляди коку е щедър подарък.

— Да, но корабът сега е на Торанага — заедно с всичките пари.

— Да, идеята на Ябу-сама да предложи кораба в дар на Торанага-сама бе гениална. Оми-сан му я подсказа — и затова заслужава подаръка. Оми-сан трябва да получи признание като пръв васал. — Кику съвсем леко преиначи нещата, защото знаеше, че Оми го заплашваше голяма опасност, както и всички обитатели на къщата. Каквото е писано да става — ще стане, каза си тя. Но няма нищо лошо в това да успокоиш една хубава, добра жена.