Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 84

В този миг се чуха тихи стъпки. Торусуми се подаде иззад ъгъла на бараката и бързо се шмугна под брезентовия навес. Царя стана на крака и го поздрави. До него Питър Марлоу се надигна с нежелание, отвратен от себе си.

Торусуми бе доста известна личност в Чанги. Славеше се като човек опасен и своенравен. В чертите му имаше нещо запомнящо се, за разлика от пълното безличие на останалите корейци. Беше дошъл в лагера преди малко повече от година. Обичаше да измъчва пленниците — държеше ги на слънце, крещеше им, риташе ги, когато му скимне.

— Заповядай. Искаш цигара? — рече Царя с усмивка и му предложи необработен тютюн.

Торусуми гордо демонстрира златната си усмивка, подаде на Питър Марлоу пушката си и седна. Извади пакет „Куа“ и почерпи Царя. После погледна въпросително към Питър Марлоу.

— Ichi bon приятел — каза Царя.

Торусуми изсумтя, извади отново на показ златната усмивка, всмукна въздух през зъби и му предложи цигара. Питър Марлоу се поколеба дали да приеме.

— Вземи я, Питър — настоя Царя.

Питър Марлоу го послуша. Кореецът седна до малката масичка.

— Кажи му, че е добре дошъл — поръча Царя на Питър Марлоу.

— Моят приятел казва, че си добре дошъл и за него е удоволствие да те види тук.

— О, благодаря. Има ли благородният ми приятел нещо за мен?

— Пита имаш ли нещо за него.

— Предавай му думите ми точно, Питър. Не променяй нищо.

— Местното наречие не позволява да се превежда абсолютно точно.

— Добре, но гледай да е колкото може по-близо. И карай спокойно.

Царя подаде часовника. Питър Марлоу с изненада забеляза, че той е като нов — току-що полиран, с ново стъкло и в малко велурено калъфче.

— Кажи му, че един мой познат иска да продаде часовника. Но е скъп и може би не е точно това, което му трябва.

Дори Питър Марлоу съзря алчното пламъче, което блесна в очите на корееца, когато извади часовника от калъфа. Той внимателно го поднесе до ухото си, изсумтя небрежно и го постави обратно на масата.

— Имаш ли нещо друго? — преведе отговора му Питър Марлоу. — Съжалявам, но в момента омегите не се търсят много в Сингапур.

— Говориш малайски изключително добре — учтиво добави Торусуми, като засмукваше въздух през зъби.

— Благодаря — отвърна с неудоволствие Питър Марлоу.

— Какво каза той, Питър?

— Просто, че говоря добре малайски, нищо друго.

— Е, тогава кажи му, че съжалявам, но това е всичко, което мога да му предложа.

Царя изчака, докато преведат думите му, после се усмихна и сви рамене. Взе часовника, прибра го обратно в калъфа, пъхна го в джоба си и се надигна.

— Salamat! — рече той.

Торусуми отново оголи зъби и направи знак Царя да седне.

— Часовникът не ме интересува — започна той, — но тъй като си ми приятел и си си направил труда, бих попитал колко иска за него човекът, който притежава тази незначителна вещ?