Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 82

В сянката на една барака забеляза Царя, който разговаряше с друг, по-тъмен силует. Главите им бяха доближени, гласовете — недоловими. Двамата изглеждаха толкова погълнати от заниманието си, че той реши да ги подмине и тръгна нагоре по стъпалата на американската барака, пресичайки снопа светлина отпред.

— Питър — провикна се Царя.

Питър Марлоу спря.

— Ей, сега идвам! — Царя се обърна към другата фигура: — Най-добре изчакайте тук, майоре. Щом пристигне, ще ви дам сигнал.

— Благодаря — отвърна дребничкият мъж с дрезгав от притеснение глас.

— Вземете си малко тютюн — предложи Царя и поканата му бе приета с жадна готовност.

Майор Праути се дръпна още по-навътре в сянката, но не свали очи от Царя, докато той прекосяваше пространството пред бараката.

— Липсваше ми, приятелче — каза Царя на Питър Марлоу и го потупа дружески. — Как е Мак?

— Добре е, благодаря. — На Питър Марлоу му се искаше да се отмести от светлината. „По дяволите — изруга той наум, — докъде стигнах — срамувам се да ме видят с човека, който ми е приятел. Отвратително. Ужасно отвратително.“ Но не можа да се отърси от чувството, че погледът на майора го следи, нито да скрие трепването си, когато Царя го подкани: „Влез, няма да се бавя много. Чака ни доста работа.“