Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 103

Голяма част от времето му минаваше като в мъгла и той за нищо на света не можеше да разбере защо е в този лагер, защо не си е в банката при своите подредени ясни цифри. Но в едно отношение в Чанги нямаше равен на него — успяваше да раздели какво да е количество ориз на абсолютно равни части. До последното зърно.

— А, Питър — каза Рейлинс, докато му сипваше дажбата, — ти познаваше Чарлс, нали?

— Да, да, много свястно момче.

Питър Марлоу не го познаваше. Никой не го познаваше.

— Как мислиш, дали е успял да си прибере вътрешностите? — попита Рейлинс.

— О, да. Разбира се.

Питър Марлоу се отдалечи с канче в ръка, а Рейлинс се обърна към следващия:

— А, отец Гроувър! Ама че горещина е днес! Вие познавахте Чарлс, нали?

— Да — отвърна отецът, без да откъсва поглед от ориза. — Сигурен съм, че е успял, Рейлинс.

— Виж, това е добре. Радвам се да го чуя. Много е неприятно да ти излязат вътрешностите, просто ей така, изведнъж.