Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 6

— Но в Играта на Съвета Минванаби триумфира над Акома. — За пръв път в живота си Мара долови в гласа на Кейоке нещо като емоция. Думите му прозвучаха почти горчиво. Ние с Папевайо оцеляхме по заповед на баща ти. Нареди ни да останем с малък отряд и да те защитаваме, ако се случи най-лошото. — Върна си обичайния отривист тон и продължи: — Господарят Сезу знаеше, че вероятно двамата с брат ти няма да оцелеят.

Мара се отпусна на възглавниците. Стомахът й се бе свил на топка; Главата я болеше, гърдите я стягаха. Тя си пое бавно дъх и погледна на другата страна, към Папевайо, който вървеше с характерното си празно изражение.

— А какво ще кажеш ти, храбри Папе? — попита го. — Как да отвърнем на това престъпление срещу дома ни?

Папевайо почеса замислено белега на брадичката си с левия си палец, както правеше, когато беше изнервен.

— Както заповядаш, господарке.

Първия ударен водач на Акома изглеждаше спокоен, но Мара усещаше, че предпочита да държи копие и изваден меч. За един кратък яростен миг обмисли мигновеното отмъщение. Ако заповядаше, Папевайо щеше да нападне лорда на Минванаби в собствените му покои, сред собствената му армия. Потисна този глупав импулс, въпреки че за воина тази смърт щеше да е изпълнена с чест. Нито Папевайо, нито някой от малцината облечени в зелено воини можеше да се добере на по-малко от половин ден път до лорда на Минванаби. Освен това вярност като на Папевайо трябваше да се пази, а не да се пилее.

Сега, далече от жреците, Кейоке я гледаше изпитателно. Тя засече погледа му и не отклони очи. Знаеше, че се е свъсила и е пребледняла, но бе понесла достойно ужасните новини. Кейоке отново се обърна напред, очакваше следващите думи на господарката си.

Вниманието на мъж, пък дори толкова стар семеен служител, накара Мара да се замисли за себе си, без да е твърде критична или ласкава. Беше прилично изглеждаща млада жена.

Не красива, особено когато се намръщеше разтревожено. Но усмивката й беше зашеметяваща, или поне така й бе казало едно момче навремето. Освен това притежаваше ярко изразена жизненост. Беше стройна и грациозна и тялото й бе привлякло погледа на много синове от съседните домове. Сега един от тях щеше да е необходим съюзник, който да заздрави позициите на заплашените от унищожение Акома. Мара притвори кафявите си очи и се замисли за огромната отговорност, с която бе натоварена. С притеснение осъзна, че всички женски оръжия — красота, интуиция, чар, блясък — трябва да бъдат впрегнати в каузата, заедно с природната интелигентност, дарена й от боговете. Потисна страха, че даровете може да са недостатъчни за тази задача, и преди да се усети, пред очите й изплуваха лицата на баща й и брат й. Мъката отново започна да се надига, но тя успя да я изтика навътре. Трябваше да запази тъгата за по-късно.

— Кейоке, трябва да поговорим, но не тук. — Сред гъмжилото на улицата можеше да има врагове, шпиони, убийци, информатори. Мара затвори очи пред ужасите на въображението и реалния свят. — Ще говорим, когато ще ни чуват само верни на Акома уши.