Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 5

— И двамата са мъртви.

Кейоке кимна отсечено.

— Да, баща ти и брат ти бяха изпратени в безсмислен щурм срещу варварска крепост. Беше си убийство. — Лицето му беше безизразно, но в гласа му звучеше горчивина.

Носилката се разклати, докато робите заобикаляха каруца с плодове джомач. Завиха по улицата към реката и Мара погледна стиснатите си ръце. С усилие на волята успя да ги отпусне. След дълго мълчание проговори отново:

— Кажи ми какво стана, Кейоке.

— Когато снеговете на варварския свят се стопиха, ни изкараха навън, за да отблъснем възможно нападение. — Бронята изскърца, когато ветеранът размърда рамене, спомнил си умората и загубата, но гласът му остана спокоен. — Войниците от варварските градове Зюн и Ламът се бяха появили по-рано от очакваното. Изпратихме вестоносци до лагера на Военачалника в планините, които наричат Сиви кули. В негово отсъствие заместникът му даде заповед на баща ти да щурмува вражеската позиция. Ние…

Мара го прекъсна:

— Заместникът е от Минванаби, нали?

На лицето на Кейоке за част от мига се изписа одобрение, защото въпреки тъгата бе запазила разсъдъка си.

— Да. Племенникът на лорд Джингу от Минванаби. Тасайо, единственият син на починалия му брат. — Мара присви очи, докато го слушаше. — Превъзхождаха ни сериозно. Баща ти го знаеше, както и всички останали, но запази честта си. Изпълни заповедта без въпроси. Нападнахме. Заместникът обеща, че ще подкрепи десния ни фланг, но бойците му така и не дойдоха. Вместо да се присъединят към нас, войниците на Минванаби останаха на място, сякаш очакваха контраатака. Такава е била заповедта на Тасайо.

— Точно когато ни помитаха, от долината се появи подкрепа — продължи той. — Части на Омечкел и Чимирико. Те не знаеха за предателството и се биха храбро, за да ни измъкнат изпод копитата на варварските коне. В този момент се включиха и силите на Минванаби, сякаш за да отблъснат контраатаката. За всеки, който не бе присъствал отначало, нещата изглеждаха като тъжно недоразумение. Но Акома знае, че Минванаби ни предаде.

Мара присви очи и стисна устни. Изражението на Кейоке за момент издаде притеснението му, че момичето може да посрами паметта на баща си, като заплаче преди повеленото от традицията време. Вместо това тя заговори тихо, със сдържан гняв:

— Значи лордът на Минванаби се е възползвал от удобния момент и е уредил смъртта на баща ми въпреки че сме съюзници във Военната партия?

— Точно така, господарке. Джингу от Минванаби вероятно е наредил на Тасайо да промени инструкциите на Военачалника. Джингу действа дръзко. Тасайо щеше да си навлече гнева на Военачалника, ако войската ни беше загубила тази позиция. Но Алмечо се нуждае от подкрепата на Минванаби и въпреки че е ядосан, си мълчи. Нищо не е загубено. За външния наблюдател това е просто равностойно стълкновение, без победител.