Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 2

Гонгът прозвуча отново, дълбоко и басово. Мара за момент затвори очи и се помоли за напътствия и утеха. Защо продължаваше да се колебае? След още осемнайсет удара щеше да загуби семейство, приятели и всичко познато. Целият й минал живот щеше да бъде загърбен. От детските игри до притесненията относно ролята на фамилията в Играта на Съвета, несекващата политическа борба, която определяше хода на цуранския живот. Ура щеше да й стане сестра, без значение от произхода, защото в ордена никой не се интересуваше коя си и от какъв род си. Важна беше само службата на богинята — чрез целомъдрие и послушание.

Гонгът отекна отново. Пети удар. Мара погледна към олтара на подиума. Пред извитите арки, около статуята на Лашима, разбудена специално за посвещението, бяха коленичили шестима жреци и жрици. От тесните прозорци по високия купол проникваха лъчите на зората и се пресягаха като проблясващи пръсти в полумрака на храма. Докосването на изгрева сякаш галеше богинята и смекчаваше пламъчетата на церемониалните свещи около нея. Мара се замисли колко приятелски изглежда божеството. Господарката на мъдростта се усмихваше с каменните си устни, сякаш всички под закрилата й щяха да бъдат защитени и обичани и да намерят вътрешен мир. Мара се молеше това да е вярно. Единственият жрец, който не беше на колене, удари отново гонга. Металът отрази слънчевата светлина — величествен златен проблясък на фона на тъмната завеса, която закриваше входа към вътрешния храм. След миг смайващото проблясване се стопи и гонгът отекна отново.

Оставаха още петнайсет удара. Мара прехапа устна. Сигурно милостивата богиня щеше да прости моментните й колебания. Мислите й бяха като проблясващи светлинни от разбит кристал. Стрелкаха се насам-натам и не се задържаха на едно място. „Не съм от най-подходящите за Сестринството — призна Мара, загледана в статуята. — Моля те за търпение, Господарке на Вътрешната светлина.“ Отново погледна другото момиче, Ура стоеше неподвижно, затворила очи. Мара се опита да имитира поне външното й поведение, въпреки че не можеше да намери вътрешно спокойствие.

Гонгът прозвуча отново.

Мара потърси скрития център на същността си и се помъчи да успокои съзнанието си. За няколко мига имаше успех. След това звукът от гонга я върна в реалността. Мара помръдна лекичко, за да облекчи изтръпналите си ръце. Пребори се с подтика да въздъхне. Вътрешното спокойствие, на което я бяха обучавали сестрите по време на послушничеството, й убягваше за пореден път, въпреки че бе изкарала шест месеца в манастира, преди да решат, че е достойна за изпитанието във Върховния храм в Свещения град.