Читать «Господарка на Империята» онлайн - страница 5

— Покрий детето с щита си — заповяда той на най-близкия войник. — Майка му не бива да го види така.

Но думите излязоха твърде късно от изтръпналите устни. Мара се беше втурнала след него и той усети пърхането на копринения й халат, когато тя падна на колене до сина си. Посегна да го прегърне, да го вдигне от прашната земя, сякаш с чистата сила на любовта можеше да го върне към живота. Ала ръцете й замръзнаха във въздуха над премазаната плът, която допреди малко бе Аяки. Мара отвори уста, но от нея не излезе звук. Нещо вътре в нея се прекърши. Хокану я притисна към рамото си.

— Отиде в залите на Червения бог…

Мара мълчеше. Хокану усещаше забързаните удари на сърцето й под дланта си.

В храстите покрай пътя се водеше борба — стражите на Мара бяха спипали облечения в черно убиец, Докато Хокану се съвземе и им заповяда да спрат — защото жив той можеше да бъде принуден да каже кой го е наел, — воините бяха приключили.

Мечовете им бяха яркочервени. За секунди убиецът на Аяки бе насечен като нийдра в касапница.

На Хокану дори му дожаля за мъжа. Огледа го. Беше с къса черна риза и панталони и боядисани в червено ръце. Платът около главата, скриващ всичко, освен очите, беше дръпнат и на лявата буза се виждаше синя татуировка. Този знак се носеше само от членовете на тонга Хамой, братството на убийците.

Хокану бавно си пое дъх. Нямаше значение, че войниците бяха посекли убиеца: наемникът с радост щеше сам да отнеме живота си, за да не издаде информация. Тонгът действаше под изричен кодекс за опазване на тайна и беше сигурно, че убиецът нямаше да знае кой е платил на водача му за това нападение. А единственото име, което беше важно, бе това на човека, наел услугите на хамоите.

В едно хладно кътче на ума си Хокану осъзна, че този опит за покушение срещу Мара не е излязъл евтино. Този мъж не можеше да се е надявал, че ще оцелее след мисията си, а такова самоубийствено покушение сигурно струваше цяло състояние в метал.

— Претърсете убиеца и проследете пътя му през имението — нареди той с глас, натежал от кипящи чувства. — Вижте и дали може да се разбере кой може да е наел тонга.

Командващият Ударен водач на Акома се поклони, после завика отсечени заповеди на бойците си.

— Оставете охрана до момчето — добави Хокану.

Мара бе онемяла, бореше се с ужаса и неверието. Съпругът й не я укори, че не може да запази самообладание и да покаже полагащата се цуранска хладна невъзмутимост. Аяки беше първородният й син. А и преди да го роди бе преживяла твърде много загуби и смърт.

Хокану я прегърна нежно и се опита да я отведе; но тя му се противопостави.

— Не! — заяви с приглушен от болка глас. — Няма да го оставя тук сам!

— С нищо не можем да му помогнем. Той вече е в залите на Червения бог. Въпреки годините си посрещна храбро смъртта. Ще го приемат радушно. — Погали тъмната й коса и се опита да я утеши. — По-добре се прибери вътре и дай Джъстин на дойките.

— Не — повтори Мара твърдо и той инстинктивно усети, че не бива да се противопоставя. — Няма да си тръгна.