Читать «Господарка на Империята» онлайн - страница 3

— Младежко перчене — подразни го Хокану. — Носачите ни може да са единствените в империята, получили привилегията да носят сандали, но ако мислиш, че трябва да се надбягваме с теб до ливадите, определено трябва да ти откажем.

Аяки се разсмя. Тъмните му очи се впиха в майка му, изпълнени с възбудата на мига.

— Всъщност канех се да попитам Лакс’л дали може да изпробвам нашата бързина срещу един чо-джа. Ще е интересно да се разбере дали неговите воини могат да настигнат отряд варварска конница.

— Ако имаше война, каквато в момента няма, слава на боговете — каза Хокану с малко по-сериозна нотка в гласа. — Гледай да се държиш прилично и да не оскърбиш достойнството на Лакс’л, когато го попиташ.

Аяки се усмихна широко. Беше отраснал сред чо-джа и странните им порядки изобщо не го плашеха.

— Лакс’л още не ми е простил; че му дадох джомач с камък в него.

— Простил ти е — намеси се Мара. — Но след това стана по-благоразумен към хитрините ти, което е добре. Чо-джа нямат същото чувство за шегите като хората. — Погледна Хокану и добави: — Всъщност не мисля, че разбират нашия хумор.

Аяки се намръщи, а черният кон се разигра под него. Носачите се дръпнаха боязливо от затанцувалите копита, друсането събуди малкия Джъстин и той се разпищя гневно.

Черният кон се подплаши. Аяки го задържа с твърда ръка, но буйният кон се дръпна няколко стъпки назад. Хокану запази лицето си безизразно, макар да изпитваше подтик да се засмее на свирепата момчешка решимост да наложи контрол. Джъстин продължаваше да реве и Мара се наведе и го вдигна.

Нещо изсвистя покрай ухото на Хокану, някъде иззад него, и завеските на носилката изпърхаха. Малка дупка се появи в коприната, където допреди миг беше главата на Мара. Хокану се хвърли и затисна с тяло жена си и осиновеното си дете, изви глава и погледна. В сенките на храстите до пътеката пробяга нещо черно. Инстинктите, наточени в битки, го тласнаха към действие, без да мисли.

Изблъска жена си и малкия от носилката, като ги пазеше с тялото си като с щит. Внезапният скок преобърна носилката и им осигури още прикритие.

— В храстите! — извика той, докато носачите падаха по земята.

Стражите извадиха мечовете си, готови да защитят господарката, но не виждаха ясна цел и се поколебаха.

Под купчината възглавници и разкъсани завеси и над рева на Джъстин Мара възкликна:

— Какво правиш?

— Зад храстите акаси! — пак извика Хокану на стражите.

Конят затъпка нервно с копита, потръпна, изпъна уши и тръсна гъстата си грива. Аяки се мъчеше да го укроти.

Хокану погледна над носилката. Стражите вече тичаха към храстите, които им бе посочил. Обърна се, за да огледа за възможно нападение от друга посока, и видя Аяки, който отчаяно се опитваше да укроти опасно превъзбудения кон. Блеснала на слънчевата светлина лъскава резка издаде малка стрела, забита в хълбока на животното.