Читать «Господарка на Империята» онлайн - страница 444
Реймънд Фийст
— Ще имаш цял живот да споделиш със своя син — Прошепна на Кевин така, че да може да я чуе само той. — И всички години, които би пожелал в компанията на майка му, стига кралят ти да позволи.
Кевин се засмя.
— Мисля, че Луам се радва, че можа да ме разкара. Нещата на границата са прекалено спокойни за пакостник като мен.
И я притисна по-силно в обятията си.
В този момент храмовите гонгове закънтяха над Свещения град. Сладка музика зазвуча над Имперския район, щом жреците на Двайсетте богове запяха вечерните си песнопения. Денят на молбите беше приключил.
Кевин се отдръпна и се усмихна на дамата, която нито за ден, нито за миг не беше напускала сърцето му.
— Господарка си на много повече от тази империя — каза със смях и заслиза ръка за ръка с нея и със своя син император от високия подиум.
Възгласите на лордовете на Цурануани не секваха.
Благодарности
През годините, докато пишехме заедно тези романи, сме задължени на следните хора, без чийто принос работата нямаше да е толкова удовлетворителна, както за нас, така и за читателя. Нашите благодарности към:
Приятелите от Петък вечер, започнали всичко това още когато Р. И. Ф. попита къде е Мидкемия и така стана невъзможно да не се напише историята.
На нашите редактори през цялото това време, Ейдриан Закхайм, Джим Мозер, Пат Лобруто и Джана Силверщайн затова, че ни дадоха свобода.
На Илейн Чъб, за последователността до самия край.
На толкова много хора в издателствата ни, които проявяват повече грижа, отколкото го изисква работата им, и се трудят много извън задълженията си, отишлите на други места и тези, които още са с нас.
На Джонатан Матсън затова, че беше повече от агент.
На Майк Флоъркей за оповестяването и техническите съвети.
И на Катлин Старбък и Дон Майц затова, че търпяха Р. И. Ф. и Дж. В. съответно, докато ни беше невъзможно да сме заедно през последните шест години. Фактът, че все още сме женени, говори много за вашето търпение и любов.
