Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 57

Зачетох се, неспособна да оставя неизяснена тази сюжетна линия. Колкото повече четях, толкова по-трудно ми беше да спра. Скоро разбрах, че тайната беше в ирационалното задоволство от нарушаването на правилото за петте страници. Сякаш по някакъв начин отново се бях сближила със Сет.

Нощта се влачеше. Къди и любимият и стигнаха до леглото, и О’Нийл стана нетипично ревнив и необуздан въпреки обичайния си чар. Мамка му. Станах от кушетката, облякох пижамата си и се сгуших в леглото. Обри ме последва. Отново се зачетох. Изтощена и с уморени очи, свърших книгата в четири сутринта. Къди се срещна с любимия си още няколко пъти, докато двамата с О’Нийл разплитаха загадката — както винаги завладяваща, но внезапно станала по-безинтересна в сравнение с междуличностните отношения. После пътищата на Къди и нейния шотландец се разделиха. Тя и О’Нийл се завърнаха във Вашингтон и статуквото се възстанови.

Въздъхнах и оставих книгата на пода. Не знаех какво да мисля, най-вече защото бях изтощена. Все пак с героично усилие станах от леглото, открих лаптопа си, влязох в служебната си поща и изпратих на Сет кратък имейл: Къди си има някого. Какво става по-нататък? Като послепис: Между другото, хокейният мач беше страхотен.

Доволна, че съм изразила мнението си, моментално заспах… само за да бъда събудена четири часа по-късно от будилника.

Глава 10

Исусе, къде ми беше умът? Днес трябваше да работя. И не само това, а трябваше да заработя до десетина минути. Нямаше време за „истинско“ обличане и грим. С въздишка се преобразих — пеньоарът ми отстъпи място на сиви панталони и блуза с цвят слонова кост, косата и гримът ми изведнъж изглеждаха както винаги — тоест съвършени. Миенето на зъбите и парфюмирането не можеха да се симулират, така че след като изпълних тези задачи, грабнах дамската си чанта и хукнах. Когато стигнах във фоайето, портиерът ме повика:

— Пристигна нещо за вас — и ми връчи плосък пакет.

Все още притеснена, че закъснявам, бързо разкъсах опаковката и едва не ахнах пред това, което намерих. Оцвети според номера, гласеше надписът, а подзаглавието допълваше: Създайте свой собствен шедьовър! Съдържа всичко, от което имате нужда, за да рисувате като истински художник! „Шедьовърът“, който аз можех да създам, изобразяваше пустиня с огромен кактус в единия край и виещ койот в другия. Високо в небето се рееше орел, а наблизо трептеше призрачната, безплътна глава на коренен жител на Америка. Ужасно стереотипно и евтино. Към комплекта беше закрепено листче. Започни от нещо малко, гласеше бележката, с любов, Роман. Почеркът бе толкова красив, че изглеждаше нереален.

Когато стигнах до работата си, все още ликувах. В офиса седнах пред компютъра и открих втора изненада за тази сутрин — още един имейл от Сет. Беше изпратен в пет сутринта.

Джорджина,

Преди няколко години, докато пишех „Богове от злато“, на един курс по южноамериканска археология, се запознах с една жена. Не зная как е при жените, но вероятно невинаги е същото като при нас мъжете. За мен времето става безмълвно, когато срещна някого, от когото съм привлечен. Планетите се подреждат в една линия, а аз спирам да дишам. Ангели кацат на раменете ми, нашепвайки обещания за любов и преданост, а в същото време други, не дотам райски създания, ми нашепват сладострастни плътски обещания. Смятам, че всичко е част от това да си мъж.

Впрочем, ето какво ми се случи с тази жена. Почувствали се силно привлечени един от друг, ние се виждахме и спирахме да се виждаме в продължение на много време. Имаше дни, в които не можехме да се отделим един от друг, а после минаваха месеци, без какъвто и да било контакт. Трябва да призная, че последното беше повече по моя, отколкото по нейна вина. И преди съм отбелязвал, че Къди и О’Нийл са взискателни. Във фазите, когато бях обсебен от писането, не бях в състояние да помисля или да направя каквото и да е, щом не е свързано с романа ми. Знаех, че това я наранява — тя беше човек, който искаше да се установи и да създаде семейство, да заживее тих и уреден живот. Аз не бях такъв — дори мисля, че не съм и сега, но ми харесваше идеята край мен винаги да има някого. Някой благонадежден, на когото да се обадя, когато най-после съм готов да отделя време за това. Наистина не беше честно да се отнасям така с нея и винаги да я оставям в неведение. Трябваше да поискам раздяла по-рано, но бях прекален егоист и ми беше прекалено удобно.

Един ден, след като не бях говорил с нея няколко месеца, й се обадих и останах учуден, че на телефона отговори мъжки глас. Когато тя взе телефона, каза, че е срещнала друг и повече няма да се виждаме. Малко е да се каже, че бях шокиран. Заговорих несвързано, продължавах и продължавах да настоявам колко много държа на нея и как тя не може да захвърли онова, което сме имали. Тя се отнесе доста добре — сега си давам сметка, че навярно съм говорел като психар, но накрая всичко приключи с изказването й, че не мога да очаквам от нея да чака вечно. Тя трябва да изживее собствения си живот.

Има две причини, поради които споделям тази смущаваща история от живота на Сет Мортенсен. Първо, изпитвам необходимост да ти се извиня за случилото се вчера. Въпреки нежеланието си аз наистина възнамерявах да се срещна с теб. Два часа преди мача изтичах за нещо до вкъщи и внезапно измислих решение на препъникамъка, който ме беше блокирал през целия ден. Седнах да пиша, планирайки да го правя в продължение на само час. Както вече се досещаш, отне ми много повече време. Бях така погълнат, че напълно забравих и за играта, и за теб. Въобще не чух телефона си да звъни. Бях сляп и глух за всичко, освен за записването на случката върху хартията (е, по-точно върху екрана). Опасявам се, че доста често имам този проблем. Случи се с бившата ми приятелка, случи се със семейството ми, а за жалост — случи ми се и с теб. Дори няма нужда да питаш брат ми как почти пропуснах сватбата му. Световете и хората в главата ми са така живи, че губя връзка с истинския живот. Понякога дори се чудя дали пък светът на Къди и О’Нийл не е истинският. Никога нямам намерение да нараня някого, а после се чувствам ужасно, но изглежда не мога да преодолея този недостатък. Нищо не ме оправдава, че снощи те зарязах, но се надявам, че ще прозреш неуравновесената ми гледна точка към света. Моля те да разбереш колко много съжалявам.

Втората причина за този спомен е насочена към коментара ти, че Къди „си е намерила някого“. Мислейки си за нея и О’Нийл, реших, че Къди също не е човек, който би чакал вечно. Не ме разбирай погрешно — не смятам, че Къди и бившата ми приятелка си приличат много. Къди не се стреми да заживее в предградията и да се скрие зад завесите с О’Нийл. Тя е блестяща и страстна жена, която обича живота и иска да го живее. Много хора бяха разстроени, че е нарушила пословичното си целомъдрие, преданото й отношение спрямо О’Нийл, но тя трябваше да го направи. Разбери проблема — О’Нийл я приема за даденост и има нужда от нещо, което да го разтърси. Много читатели са ме питали дали тези стъпки са направени, за да се съберат двамата. Естествено, след като съм техен създател, устните ми са запечатани за това, но ще ти кажа следното — планирам още много книги с тях, а читателите ще загубят интерес, щом главните герои се съберат.

Сет

P. S. — Между другото, купих презерватива. Мисти беше толкова развълнувана, че веднага ме нападна и се любихме направо върху гранитния плот.

P. P. S. — Добре де, последното си го измислих. Както вече казах, аз съм мъж. И писател.