Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 59

И после другата част — причините да не се появи. Какво да мисля? Беше прав като казваше, че обзелото го вдъхновение не е извинение за стореното. Обяснението обаче бе смекчило горчивината и го бе преместило от категорията на грубияните в тази на небрежните. Не, може би „небрежен“ бе прекалено жестоко. Разсеян, ето какъв беше. Вероятно да е разсеян не е чак толкова лошо, разсъждавах аз, защото пренебрегването на реалния свят му позволява да работи в измисления. Просто не знам.

Мислих върху това цяла сутрин, а гневът ми от снощи изстиваше с течение на времето и с разсъжденията ми за блестящия му писателски ум. Около обяд осъзнах, че вече съм преодоляла хокейното недоразумение. Той не бе възнамерявал да ме пренебрегне, пък и в крайна сметка нощта не бе минала чак толкова зле.

В късния следобед Уорън започна да се навърта наоколо.

— Не! — веднага казах, разпознала погледа му. Мразех неговата самоувереност, но въпреки това винаги се чувствах мистериозно привлечена от нея. — В ужасно настроение съм.

— Аз ще те накарам да се почувстваш по-добре.

— Казах ти, много съм гадна.

— Обичам, когато си гадна.

Хищническият ми инстинкт на сукуба започна да се пробужда. Преглътнах, раздразнена от него и от собствената си слабост.