Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 52

— „Лъки Чармс“? — попитах.

— Магически вкусни — обясни той. — Необходимост при всякакви проекти за сглобяване.

Поклатих глава, все още учудена как успя да се промъкне и дома ми.

— Това не е среща.

Той ме погледна скандализиран:

— Очевидно. Ако беше, щях да донеса „Каунт Чокула“.

— Сериозна съм, не е среща — настоях аз.

— Да, да, разбрах. — Той остави всичко на плота и се обърна към мен: — Къде е? Да започваме.

Въздъхнах, поуспокоена от деловитостта му. Нямаше флирт, нито явни хитрувалия. Просто честна, приятелска услужливост. Етажерката ми щеше да бъде сглобена и после той щеше да си тръгне.

Отворихме огромния кашон, извадихме рафтовете и другите елементи, както и разнообразни болтове и гайки. Упътването беше почти без думи и съдържаше основно схеми, указващи как трябва да се сглобят частите. След няколко минути разглеждане решихме, че трябва да започнем с голямата задна плоскост и я сложихме легнала на пода, като поставихме отгоре рафтовете и страничните дъски. След като всичко бе правилно подредено, Роман взе няколко гайки, проучвайки къде трябва да закрепи с тях различните елементи. Той ги огледа внимателно, погледна към кашона, а после — обратно към дъските:

— Странно.

— Какво има?

Ами мисля… че при повечето подобни неща обикновено има дупки в дървото, а комплектът включва малки инструменти за завинтване.

Наведох се над дъските. Нямаше дупки.

— Ще се наложи да ги направим сами.

Той кимна:

— Имам отвертка… някъде. Но мисля, че няма да е достатъчно. Имаме нужда от бормашина.

Изпитах благоговение пред техническата му компетентност.

— Със сигурност нямам.

Хукнахме към един от магазините на голяма верига и успяхме да влезем десет минути преди да затворят. Забързан продавач ни показа секцията за бормашини и се затича обратно, извиквайки ни през рамо, че нямаме много време. Бяхме заобиколени от електрически инструменти и аз погледнах Роман, за да ме ориентира.

— Нямам никаква представа — призна накрая той.

— Мислех, че си блестящ майстор.

— Да… добре… — Сега изглеждаше доста глуповато, което беше ново за него. — Малко преувеличих.

— Малко излъга?

— Не, само преувеличих малко.

— То е едно и също.

— Не е.

Изоставих семантиката.

— Тогава защо не си призна?

Той разкаяно поклати глава:

— Отчасти защото исках да те видя отново. Що се отнася до останалото… не знам. С една дума, ти каза, че трябва да направиш нещо трудно. Исках да ти помогна.

— Да не съм девица в беда? — подразних го аз.

Той сериозно ме изгледа:

— Едва ли. Но искам да те опозная по-добре и държа да знаеш, че имам предвид нещо много повече от това просто да те вкарам в леглото.

— И ако сега ти предложа секс тук, на пътеката, ще ми откажеш? — изрекох хапливата забележка, преди да успея да се спра. Беше защитен механизъм, шега, която да скрие колко бях объркана от искреното му обяснение. Повечето мъже просто искаха да ме вкарат в леглото и аз съвсем не бях сигурна какво да правя с някого, който ме иска.

Моята голяма уста успя да разсее тъжния момент. Роман пак стана самоуверен и чаровен и почти съжалих за промяната, която предизвиках, като се чудех какво ще последва.