Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 185

— Истината е… истината е, че аз всъщност не работя в книжарницата. Искам да кажа, работя, но не заради това съм на земята, не е това задачата ми. Истината е, че съм сукуба. Зная, че вероятно си чувал за нас, но се съмнявам, че това, което си чул, е вярно…

Продължих. Разказах му всичко. За правилата и начина на живот на една сукуба, за недоволството ми от тях и защо не ходех на срещи с хората, които харесвам. Разказах му за другите безсмъртни, за ангелите и демоните сред нас. Дори му обясних за нефилимите и намекнах, че присъствието на Роман в апартамента ми е било заради устроения от мен капан, но най-вече засегнах неудобното положение, в което Сет ни бе заварил. Говорех дълго, като през половината от времето дори не знаех какво казвам. Знаех само, че трябва да говоря; да говоря, за да се опитам да обясня на Сет нещо, което не се поддаваше на обяснение.

Най-после стигнах до края и красноречието ми секна.

— Е, мисля… Мисля, че това е всичко. Вярваш или не, силите на доброто и злото, поне както хората ги разбират, са истински и действат навсякъде по света, и аз съм една от тях. Този град е пълен със свръхестествени създания, но хората просто не ги усещат. Наистина, така може би е по-добре. В противен случай, ако знаеха повече за нас, щяха да открият колко жалък и отчайващ е всъщност животът ни.

Замълчах и си помислих, че ако Сет не бе станал свидетел на случилото се, вероятно щеше да реши, че съм луда. По дяволите, дори и след всичко той вероятно все пак мислеше, че съм луда. И щеше да е прав. Докато кафявите му очи мълчаливо преценяваха мен и думите ми, в моите очи бликна предателска влага. Започнах бързо да примигвам и отклоних поглед, за да я скрия; сукубите може и да бяха обвинявани, че правят какви ли не странни неща, когато са със смъртни мъже, но аз лично бях сигурна, че плачът не е сред тях.

— Ти каза… Каза, че някога си била човек — той говореше несвързано, вероятно опитвайки се да проумее цялата концепция за смъртно и безсмъртно. — Как тогава… как стана сукуба?

Погледнах го. В този момент не можех да му откажа нищо, без значение колко болезнено беше.

— Сключих сделка. Вече ти казах, че бях омъжена и че… изневерих на съпруга си. Последиците бяха… неприятни. Изтъргувах живота си и станах сукуба, за да поправя злото, което бях сторила.

— Вечно ще плащаш заради една грешка? — намръщи се Сет. — Не е справедливо.

Вдигнах рамене, крайно притеснена от темата. Никога и с никого не бях говорила за това.