Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 187

— Любовта рядко е идеална — изтъкна Картър. — Хората се заблуждават, като мислят, че трябва да бъде така. Точно несъвършенството прави любовта съвършена.

— Без гатанки, моля — казах му аз, внезапно почувствала се уморена. — Аз просто загубих единствения човек, когото може би съм обичала след всичките тези години. А също — и истинската любов. Не просто само увлечение, както беше с Роман. Сет… У Сет имаше всичко. Страст. Отдаденост. Приятелство. И не само това, но се съгласих отново да се върна на „активна служба“ като сукуба.

Затворих очи и преглътнах яда си. Помислих си за всички добряци по света, мъже като Дъг и Брус. Не исках да бъда техния провал.

— Наистина мразя това, Картър. Нямаш представа как го мразя, нямаш представа до каква степен вече не искам да го правя. Но си заслужава. Заслужава си, щом Сет може да запази своите спомени. — Несигурно погледнах ангела: — Може, нали?

Картър кимна и аз въздъхнах с облекчение:

— Добре. Поне има зрънце надежда.

— Разбира се, че има. Винаги има надежда.

— Не и за мен.

— Винаги има надежда! — твърдо повтори той със заповедническа нотка в гласа, която ме стресна. — За всекиго има надежда.

Почувствах как очите ми отново се напълват със сълзи. Мили Боже, напоследък май все плачех.

— Дори и за една сукуба?

— Особено за една сукуба.

Той отново ме прегърна и аз дадох воля на риданията си. Една прокълната душа, намерила миг отсрочка в прегръдките на създание от рая. Зачудих се дали казва истината, дали все още има надежда за мен. После обаче се сетих за нещо, което ме накара да се засмея, и да потисна сълзите си. Ангелите никога не лъжат.

Епилог

— Каси е болна — забързано ми каза Пейдж, докато обличаше палтото си. — Вероятно ще ти се наложи да я заместиш на касата.

— Не е проблем — облегнах се на стената в офиса й. — Така нещата са по-интересни, не мислиш ли?

Тя спря и ми се усмихна:

— Наистина оценявам, че дойде толкова бързо. — Разсеяно погали корема си. — Сигурна съм, че не е сериозно, но болката продължи през целия ден…

— Всичко е наред. Тръгвай. Трябва да се погрижиш за себе си. Трябва да се погрижиш и за двама ви.

Тя отново ми се усмихна, взе чантата си и тръгна към вратата.

— Дъг е някъде наоколо, така че ако ти трябва помощ, накарай го да ти помогне. Имах да ти казвам още нещо… О, да. В офиса ти има нещо за теб. Оставих го на стола ти.

От думите й стомахът ми се сви.

— К-к-какво е?

— Ще видиш. Трябва да тръгвам.