Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 160

— Отне ти доста време да го разбереш.

Глава 22

— Ти си се преструвал… Преструвал си се, че си привлечен от мен — осъзнах аз, а заради шока произнасях думите трудно и накъсано.

Все още усмихвайки се, той пристъпи към мен и аз се присвих, докато отчаяно се опитвах да намеря начин да избягам, да се измъкна от собствения си апартамент. Това, което преди секунди ми бе изглеждало сигурно и примамливо, сега стана тясно и смазващо. Апартаментът ми беше твърде малък, а вратата — твърде далече. Не можех да дишам. Веселостта по лицето на Роман се смени с учудване.

— Какъв е проблемът? От какво те е страх?

— А ти как мислиш?

Той примигна:

— От мен?

— Да, от теб. Убиваш безсмъртни.

— Да, така е — призна той, — но никога не бих наранил теб. Никога! Знаеш го, нали?

Не отговорих.

— Нали?

Отстъпих още назад — не че имаше къде да отида. Бях приклещена по такъв начин, че можех да отстъпвам единствено към спалнята, а не към входната врата. Това нямаше да доведе до нищо добро.

Роман все още изглеждаше озадачен от реакцията ми.

— Хайде, не мога да повярвам. Никога не бих ти сторил каквото и да е. Та аз съм влюбен в теб. По дяволите, знаеш ли какви промени настъпиха в цялата операция заради теб?

— Заради мен?

— Въртиш сърцето ми на малкото си пръстче. Помниш ли деня… когато потърси помощта ми в книжарницата? Не можех да повярвам на късмета си. Знаеш ли, следих те цяла седмица, опитвах се да проуча навиците ти. Боже, никога няма да забравя деня, когато те видях! Беше толкова дръзка. Толкова красива. Веднага бих отишъл накрай света заради теб. А по-късно… когато ти отказа да излезеш с мен вечерта след раздаването на автографи? Не можех да повярвам. Знаеш ли, че трябваше да бъдеш първата ми мишена? Но не можах да го направя. Не и след като бях говорил с теб. Не и след като осъзнах каква си.

Преглътнах, въпреки всичко бях любопитна:

— Каква съм?

Той пристъпи към мен. На красивото му лице имаше мрачна усмивка:

— Сукуба, която не иска да бъде сукуба. Сукуба, която иска да бъде човек.

— Не, не е вярно…

— Разбира се, че е. Ти си като мен. Не играеш по правилата. Изморена си от системата. Не им позволяваш да те натикат в ролята, която са определили за теб. Господи, докато те наблюдавах, не можех да повярвам. Колкото по-заинтересувана от мен изглеждаше, толкова повече се опитваше да се отдръпнеш. Мислиш ли, че това е нормално за една сукуба? Беше най-удивителното нещо, което някога съм виждал; да не говорим, че беше и най-разочароващото. Ето защо днес реших да те предизвикам. Не можех да преценя дали наистина ме заряза за мое собствено добро, или просто те интересува някой друг — като Мортенсен.

— Затова ли организира малката си глупава игричка днес? За да задоволиш шибаното си его?

Роман безпомощно вдигна рамене. Все още изглеждаше доволен от себе си.

— Казано по този начин звучи толкова повърхностно. Имам предвид — да, беше доста глупаво. Може би и малко детинско. Но трябваше да зная кого обичаш. Не можеш да си представиш колко трогателно беше да видя как се тревожиш за мен; да не споменавам и факта, че първо провери мен. Беше много вълнуващо — бях по-важен от останалите.