Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 147

Младият вампир вдигна поглед от филмите и ми отправи лукава усмивка.

— Никога не съм си представял, че ще доживея деня, в който ще адвокатстваш в полза на Картър. Навярно през последната седмица наистина сте станали близки.

— Недей да правиш романтични намеци — предупредих го аз. — Бог ми е свидетел, че и така ми дойде много. Просто и аз не знам. Картър не е чак толкова лош, колкото мислех.

— Той е ангел. Въобще не е лош.

— Знаеш какво имам предвид — трябва да признаем, че има право. Джером би трябвало да вземе необходимите мерки. Това същество е съсипало дома му и е оставило предупреждения, дори и да са отживелица. Защо Джером е така убеден, че нищо не го застрашава?

— Защото мисли, че е по-силен от него.

— Как би могъл да знае? Никой от тях няма точно усещане за него. Дори и Картър не получи такова в нощта, когато ме спаси.

— Джером не би отхвърлил нещо без причина. Щом казва, че е по-силен, тогава… Проклятие! Виж това! Сериозната му реч премина в смях.

Станах, отидох до него и коленичих:

— Кое?

Той ми посочи най-долния ред с дискове. Прочетох заглавията: „Момичета от класа“. „По-добре мъртъв“. „Кажи нещо“, „Убиец под прицел“. Всички бяха с участието на Джон Кюсак.

— Знаех си — поех дълбоко въздух, мислейки за случайната прилика на демона с актьора. — Знаех си, че му е фен. Но той винаги отрича.

— Само почакай да кажем на Питър и Хю — изграчи Коди. Той извади от рафта „По-добре мъртъв“. — Този е най-добрият.

Аз пък издърпах „Да бъдеш Джон Малкович“ и настроението ми веднага се оправи.

— Няма начин. Този е най-добрият.

— Прекалено е странен.

Погледнах към плазмения екран, чиято повърхност бе пресечена от огромна пукнатина.

— При нормални обстоятелства бих предложила да организираме филмов дуел, за да изясним нещата, но не мисля, че в скоро време тук ще се гледат каквито и да било филми.

Коди проследи погледа ми и направи гримаса при това кощунство.

— Какво разхищение. Този нефилим е истински негодник.

— Без съмнение — съгласих се аз, докато се изправях. — Не е чудно…

Замръзнах. Всичко замръзна. Истински негодник.

— Джорджина — заинтригувано попита Коди, — добре ли си?

Замаяна, затворих очи.

— О, Боже! Истински негодник.

Мислех за цялата верига от събития, свързани с нефилима и как Джером от самото начало ни бе държал настрани. Привидно действията му бяха, за да ни предпази, но нямаше никаква причина да не ни обясни за нефилима, нямаше нищо опасно да разберем природата на нашия противник. Но все пак Джером бе останал потаен и безпричинно се разгневяваше, когато някой от нас се окажеше прекалено близо. Когато Коди за първи път изложи теорията си за „свирепия ангел“, бях предположила, че потайнствеността се дължи на притеснението на другата страна. И все пак не другата страна бе тази, която криеше нещо. Беше нашата.

Клик. Клик. Парчетата от пъзела започнаха да си идват на мястото. Спомних си за книгата на Харингтън: Развратните ангели учели съпругите си на магии и заклинания, а техните потомци скитали подивели по земята… Заклинания. Като отживелицата на стената на Джером. Това е, за да ми припомни с кого си имам работа — сякаш има начин да забравя, безцеремонно беше казал Джером.