Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 144

Имаше само един проблем — това място бе занемарено. Драскотини обезобразяваха луксозните мебели, масите бяха поочукани, а произведенията на изкуството бяха закачени или накриво или имаха петна, или и двете. На една от стените беше изрисуван със спрей огромен символ, който не разпознах: кръг, пресечен от вертикална линия, а друга линия го пресичаше под ъгъл отляво надясно. Вълшебство, съчетано с такова светотатство, напълно ме втрещи.

— Добре дошли в двореца на Джером! — съобщи Картър.

Глава 20

— Извинявам се за грубото транспортиране — продължи Картър. — Джером място не можеше да си намери, че съм те оставил сама за толкова дълго.

— Никога през живота ми или съществуването ми, или каквото и да е там, не ми се е случвало „място да не мога да си намеря“ — контрира Джером, влизайки в стаята.

Докато го гледах, наистина му повярвах. Както винаги бе безупречно облечен, в едната си ръка държеше чаша мартини и изглеждаше съвършено спокоен сред околния безпорядък.

— Хубаво местенце — казах му аз, все още втрещена от пораженията, нанесени на такава красота. — Уредено свише?

Очите на демона весело проблеснаха при шегата ми.

— Толкова обичам да си край мен, Джорджи! — отпи от чашата си. — Точно сега е поочукано тук-там, но не се тревожи, ще го оправя. Освен това имам и други жилища.

Джером винаги мълчеше като риба относно местоживеенето си и аз подозирах, че сега сме тук само благодарение на намесата на Картър. Демонът никога не би ни поканил. Отидох до големия панорамен прозорец и се възхитих на великолепната гледка към езерото Вашингтон, зад което блестеше Сиатъл. Като взех предвид зрителния си ъгъл, вече можех да се хвана на бас, че сме в Медина, едно от най-елитните източни предградия. Само най-доброто за Джером.

— Е, какво се случи? — попитах накрая, след като стана ясно, че никой няма намерение да подхване темата. — Атака от нефилима, или просто си дал парти, което вече е свършило? Честно казано, ако е било второто, ще се ядосам, че не сме били поканени.

— Без притеснения — отвърна ми с усмивка Картър. — Нашият приятел нефилим малко поукраси декора тук и любезно ни осветли за това, след като свърши. Ето защо те изоставих при Ерик. Щях да те предупредя, но когато почувствах, че е тук…

Той многозначително погледна Джером и в отговор демонът се изсмя:

— Ти, какво? Помислил си, че съм в опасност? Знаеш, че не е възможно.

Картър издаде звук на несъгласие:

— Така ли? А как ще наречеш това? — Той кимна към изрисувания със спрей символ.

— Графити — незаинтересовано отговори Джером. — Нищо не означава.

Отдръпнах се от прозореца и скъпоценната му спираща дъха гледка, за да огледам символа. Никога не бях виждала нещо подобно, а бях запозната с доста знаци и символи от всякакви места и епохи.

— Трябва да означава нещо — възразих. — Иначе би изглеждало като много шум за нищо. Би могло просто да пише „Задник!“ или нещо подобно.

— Може би го има в някоя от другите стаи — предположи Коди.

— Заключение, достойно за Джорджи. Научил си от нея много повече, не само танците.