Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 143

— Все още ли говорим за танци?

— Зависи. Веднъж чух някой да казва, че мъжете танцуват по начина, по който правят секс. Така че ако не искаш всички тук да мислят за теб като за човека, който просто седи наоколо и…

Той се изправи:

— Да танцуваме.

Затанцувахме и въпреки смелата му постъпка, нервността му ясно си пролича. Дланта му бе потна, когато сграбчи ръката ми, а другата му ръка прекалено много се колебаеше да отпусне тежестта си върху кръста ми.

— Дланта ти поглъща моята — нежно го подразних аз, намествайки ръката си в неговата. — Просто се отпусни. Слушай музиката и отброявай ритъма. Следи стъпките ми.

Докато се движехме, изпитах чувството, че е упражнявал основните стъпки и преди. Нямаше проблем със запомнянето. Проблемът му беше в напасването на стъпките към музиката, което пък при мен се получаваше инстинктивно. Мога да кажа, че той буквално отброяваше тактовете наум и съсредоточено нагаждаше стъпките си. Вследствие на това гледаше в краката си, а не мен.

— Ще дойдеш ли с нас на представянето? — попитах.

— Съжалявам, но не мога едновременно и да разговарям, и да броя.

— О, добре — направих всичко възможно, за да прикрия усмивката си.

Продължихме да мълчим, докато свърши урокът. Танцът не се превърна в нещо естествено за Сет, но той не пропускаше никакви стъпки и внимаваше да не сбърка с непоколебима решителност и усърдие, като през цялото време обилно се потеше. Толкова близо до него, отново усетих нещо подобно на напрежение във въздуха между нас, неудържимо и наелектризиращо.

Когато часът свърши, с Коди обиколихме и си взехме довиждане с всекиго. Сет беше един от последните, които си тръгнаха. Когато с Коди се насочихме към задната врата, той се приближи към нас.

— Добра работа свърши тази вечер — каза му Коди.

— Благодаря. Беше заложена репутацията ми.

Сет се обърна към мен:

— Надявам се, че съм спасил честта си в танцово сексуалното сравнение.

— Мисля, че имаше някои забележителни прилики — отбелязах аз, опитвайки се да остана сериозна.

— Някои? А къде останаха вниманието към детайла, голямото напрежение, многото пот, благородната ми решителност да свърша работата, и при това да я свърша добре?

— Най-вече си мислех, че просто не говориш по време на секс — подло, но не можах да се сдържа.

— Е, устата ми е заета с по-смислени неща.

Преглътнах, собствената ми уста бе пресъхнала.

— Все още ли говорим за танци?

Сет ни пожела лека нощ и излезе. Замислено го изгледах.

— Още някой да има чувството, че ще припадне?

— Аз със сигурност — разнесе се зад нас добродушният глас на Картър.

Двамата с Коди подскочихме.

— Божичко! — възкликнах. — Откога си тук?

— Нямам време за празни приказки. Дръжте се, деца.

След като се огледа, за да се увери, че сме сами, ангелът внезапно сграбчи китките ни. Почувствах гаденето, отново усетих свистенето и след това установих, че стоим в изключително елегантно обзаведена дневна. Никога преди не бях виждала това място. Беше много красиво. Стаята бе обзаведена с кожени мебели, а по стените висяха оригинални на вид произведения на изкуството. Разкош. Стил. Великолепие.