Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 9

И тъй, да видим какво да ти споделя за себе си. Родом съм от Тарин дол. Знаеш ли къде е това? Най-вероятно не. Това е малко селце, разположено между това място и Колнора. Просто малко селище, покрай което хората минават на път за по-вълнуващи места. Нищо интересно не се случва. Баща ми изработва карети. Много го бива. Ала не печели особено.

Тя замлъкна и се вгледа в лицето на костеливото момиче, преценявайки дали е чула нещо от казаното досега.

- А твоят баща с какво се занимава? Чух, че бил фермер, така ли е?

Нищо.

- Тетьо печели малко, Майка казва, че защото е прекалено добър. Много се гордее с работата си и й отделя страшно внимание. По цяла година изработва една карета. Това малко усложнява нещата, защото му плащат едва при завършване на работата. С купуването на всички материали и прочие, понякога оставаме без пари.

Майка преде, а брат ми сече дърва, обаче парите все не достигат. И ето затова съм тук. Не съм добра предачка, обаче умея да чета и пиша.

Едната половина от косата на императрицата вече бе сресана и Амилия насочи усилията си към другата.

- Виждам, че си впечатлена. Ала това не ми помогна особено. Е, поне ми даде някакъв шанс.

Какво? Искаш да знаеш къде съм се научила на четмо и писмо? О, благодаря за проявения интерес. Дейвън ме научи. Той е монах, който дойде в Тарин дол преди няколко години - гласът й се понижи до заговорнически шепот. - Страшно си падах по него, беше сладък и умен, много умен. Четеше книги и ми разказваше за далечни места и отдавнашни събития. Дейвън смяташе, че баща ми или главата на ордена му ще се опита да ни раздели и ме научи, за да можем да си пишем. Беше прав, разбира се. Когато тетьо узна, рече: „Никакво бъдеще не те очаква с монах.“ Дейвън си замина, а аз плаках с дни.

Амилия замлъкна, за да се разправи с особено настойчиво заплитане. Правеше всичко по силите си да бъде нежна, ала със сигурност причиняваше болка на момичето, макар последното да не я показваше.

- Това си го биваше. За миг помислих, че там може да се крие врабче.

Когато тетьо откри, че мога да чета и пиша, беше особено горд. Хвалеше се с мен на всеки, отбил се в магазина. Един от клиентите му, сквайър Дженкинс Талбърт, бе впечатлен и каза, че ще ме препоръча в Акуеста.

Всички бяха толкова развълнувани при приемането ми. Когато открих, че естеството на работата ми е да мия чинии, сърце не ми даде да кажа на семейството си, така че не съм се прибирала оттогава. А сега, естествено, няма да ме пуснат.

Амилия въздъхна, но сетне се усмихна весело:

- Ала всичко е наред, защото сега съм с теб.

На вратата се почука тихо и стражникът пристъпи вътре. Разгледа направените в килията'промени и изрази одобрението си с кимване. Премести поглед върху Амилия, в който се долавяше известна тъга.

- Съжалявам, мис, но регент Салдур нареди да те заведа при него.

Амилия застина, сетне бавно остави четката и с трепереща ръка придърпа

одеялото около раменете на момичето. Изправи се, целуна Модина по бузата.