Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 8

Ибис изглеждаше обиден:

- Че какво не й е наред?!

- Нищо, великолепна е. Аз самата ядох.

- Тогава не ви...

- Нейно Високопреосвещенство е болна. Не може да яде това. Когато не се чувствах добре, мама ми правеше супа, рядък бульон, който се преглъщаше лесно. Чудех се дали не би могъл да спретнеш нещо такова?

- Разбира се - отвърна Ибис. - Супата е играчка! Някой е трябвало да ми каже, че тя не се чувства добре. Зная точно какво да приготвя. Наричам я супата за морска болест. Единственото, което новите момчета задържат в стомасите си в първите дни сред вълните. Лийф, дай голямата тенджера!

Амилия прекара остатъка от утрото в марширувания от и до килията на Модина. Пренесе всичките си принадлежности от общата спалня: резервната рокля, бельо, нощница, четка и скъпоценната колекция от почти дузина свещи. Донесе възглавници, чаршафи и одеяла. Съумя да отмъкне дори и стомна, сапун и леген от една празна гостна стая. При всяко нейно преминаване, стражът й се усмихваше леко и развеселен поклащаше глава.

След като изхвърли старата слама и донесе прясна от конюшните, тя отиде да нагледа как върви супата.

- Следващата ще е още по-добра, защото ще имам повече време, но и това ще свърши работа - рече Ибис.

Амилия се върна в килията и като остави димящата тенджера на земята, помогна на императрицата да се изправи. Миячката опита първа, за да не би бульонът да е прекалено горещ, сетне повдигна лъжицата към устните на

Модина. По-голямата част от супата потече по брадичката на Нейно Високопреосвещенство.

- Моя грешка. Следващия път няма да забравя да донеса от онези салфетки, за които дамата вдигаше такава врява.

При втората лъжица Амилия предвидливо бе подложила шепа и съумя да улови по-голямата част от прокапаното.

- Аха! - възкликна тя. - Хванах си малко. Бива го, нали?

Загреба поредна лъжица и този път Модина преглътна.

Когато купата се изпразни, Амилия предположи, че болшинството от бульона се намира по пода и върху дрехите на императрицата, ала бе убедена, че определена част бе отишла по предназначение.

- Това е друго нещо, не смяташ ли? Ама виж само как се изцапа. Какво ще кажеш да те пцизчистим?

Амилия изми императрицата и я преоблече в собствената си резервна рокля. Двете момичета бяха приблизително еднакви на ръст, ала Модина плуваше из одеждата, докато накрая Амилия не я пристегна с малко връв.

Слугинята продължи да бъбри, междувременно приготвяйки две легла от слама и задигнатите одеяла.

- Щеше ми се да домъкна и матраци, обаче са тежки. Пък и не искам да привличам твърде много внимание. Хората и без това ме гледаха странно. Тези ще свършат работа, нали?

Модина все така се взираше в една точка. Когато всичко бе готово, Амилия я накара да седне на едно от леглата и започна да реши косата й на сиянието на свещите.

- Как се става императрица? - запита тя. - Казват, че се убила чудовище, което било погубило стотици рицари. Да ти кажа, не приличаш на звероубийца, не че искам да те обидя.

Амилия поспря и наклони глава.

- Все още не искаш да говориш? Няма проблем. Искаш да запазиш миналото си в тайна, разбирам. Та ние едва се запознахме.