Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 177

- Закъсня - рече той.

Тя се сепна, отпускайки се при вида му.

- Не, подраних. Просто ти си подранил още повече.

- Защо си сама? Твърде е опасно. Тези пътища...

- И кого предлагаш да помоля да ме придружи? Да не си увеличил редиците ни?

Тя слезе и върза коня си за знака.

- Трябваше да платиш на някой момчурляк. Все трябва да има неколцина в града, на които се доверяваш.

- Тези, на които се доверявам, не биха помогнали, а на онези, които биха, не се доверявам. Пък и не е чак толкова далече. Надали съм пътувала повече от два часа. Между това място и Ратибор няма много неща.

Той се изправи, още преди тя да е стигнала до него.

- Не е нужно да ставаш.

- Как ще те прегърна иначе? - той го стори. - Кажи сега как си? Много се тревожех.

- Тревогите ти са излишни. Добре съм.

Тя отметна качулката, разкривайки русата си коса, която бе вързала на опашка.

- Градът превзет ли е? - попита Аркадиус.

- Вече е в ръцете на националистите. Те победиха силите на лорд Дърмонт, а принцесата оглави въстание срещу шериф Вигън в града. Северната имперска армия на сър Бректън пристигна твърде късно. Градът беше запечатан, Дърмонт - мъртъв, така че Бректън се върна на север.

- Подминах част от обоза му. Окопава се около Акуеста, ако не се лъжа. Ейдриън и Ариста? Как са те?

- И двамата без драскотина - отвърна тя. - Ейдриън повери командването на националистката армия на мъж на име Ренкуист - един от офицерите - и напусна на сутринта след битката. Нямам представа къде е отишъл.

- Говори ли с него?

Тя кимна.

- Да, казах му за брат ми. Аркадиус, имаш ли представа къде е Дигън?

- Аз? - той изглеждаше изненадан. - Не. Серетите са го заловили, убеден съм, но къде - никой не знае. Напоследък са поумнели значително. Като че на Гай му е пораснала нова глава и то с мозък вътре.

- Смяташ ли, че са го убили?

- Не зная, Миранда - магьосникът спря, съжалявайки за сбитите си думи и я изгледа със състрадание. - Трудно е да се разбере имперският ум. Можем да се надяваме, че го искат жив. Има голяма вероятност Ейдриън и Ройс да го спасят. Дори Есрахаддон би могъл да се досети и лично да ги прати.

- Есрахаддон вече знае - рече Миранда. - От месеци е с Гаунт.

- Значи е узнал. Отлично. Смятах, че е възможно. Когато посети Шеридън, бе очевидно, че знае повече от показаното.

- Може би той и Ейдриън търсят заедно? Уговорили са се да се срещнат след битката?

Магьосникът замислено почеса брадичка.

- Възможно... вероятно. Значи те търсят брат ти. Ами Ариста? Тя какво прави?

Миранда се усмихна.

- Тя управлява града. Гражданите на Ратибор бяха готови да я провъзгласят за кралица, ала тя се съгласи да е кмет, докато бъдат проведени избори. Възнамерява да изпълни мечтата на Емъри за рениддска република.

- Принцеса, полагаща началото на първата република в Аврин - изкикоти се Аркадиус. - Интересен развой на събитията.

- Принцесата плака много след битката. Наблюдавах я. Работи неспирно, разрешава проблеми, оглежда стените, назначава министри. Заспива на бюрото си. Плаче, когато мисли, че никой не я вижда.