Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 164

Капитаните отдадоха чест и изтичаха обратно в дъжда. Сержантът подаде оръжията на Ейдриън и понечи да се измъкне.

- Чакай - спря го боецът. - Как се казваш?

Сержантът се извъртя рязко:

- Просто изпълнявах заповеди, когато ви оковах. Не знаех...

- Току-що бе повишен в генерал-адютант - уведоми го Ейдриън. - Как ти е името?

Бившият сержант примигна.

- Бентли... сър.

- Бентли, от този миг ще се навърташ край мен и ще се грижиш всички мои заповеди да бъдат изпълнявани, разбрано? Трябват ми

бързи ездачи, които да служат за вестоносци - трима ще бъдат достатъчни -и сигнални флагове, син и зелен, колкото се може по-големи. Закачете ги на дълги пръти и се погрижете всички капитани да имат еднакви. Също така ще ми трябва кон.

- Нека са два - рече магьосникът.

- Нека са три - додаде Ейдриън. - И на теб ще ти трябва кон, Бентли.

Войникът отвори уста, затвори я, кимна и излезе.

- Един час - промърмори Ейдриън, докато си окачваше оръжията.

- Не смяташ, че Ариста може да устои толкова дълго?

- Трябваше да поема командването над войската вчера. Само ако имах повече време... бих... надявам се да не е прекадено късно.

- Ако някой може да спаси Ратибор, то това си ти - рече му чародеят.

- Знам всичко за наследника - отвърна Ейдриън.

- Имах усещането, че Ройс ще ти каже.

Ейдриън взе дългия меч и промуши глава през ремъка. Протегна ръка назад и опипа ножницата.

- Помня това оръжие - магьосникът посочи упоменатото. - Това е мечът на Джериш.

Той се намръщи, сетне добави:

- Какво си сторил с него?

- Какво имаш предвид?

- Джериш го обожаваше. Имаше си специална кърпа в ръкавицата, с която го почистваше - нещо като обсесия. Острието беше като огледало.

- Видяло е деветстотин години служба - каза му Ейдриън.

- Изобщо не приличаш на Джериш - рече Есрахаддон и поспря, забелязал изражението му. - Какво има?

- Наследникът е мъртъв - знаеш това, нали? Умрял е тук в Ратибор преди четиридесет години.

Есрахаддон се усмихна:

- И все пак държиш меча като него. Трябва да е заради тренировките. Удивително е колко ви характеризира това. Никога не съм...

- Не ме ли чу? На кръвната линия е бил сложен край. Серетите са ги открили. Убили са наследника - името му е било Нарон, впрочем - жена му и детето му също. Баща ми е бил единственият оцелял.

Съжалявам.

Моят наставник, старият Йолрик, често настояваше, че светът има начин да се самоподдържа в баланс. Това беше негова идея-фикс. Смятах го за луд, ала след като поживееш деветстотин години, започваш да гледаш на нещата по различен начин. Откриваш сходства, за които не се и подозирал. Наследникът не е мъртъв, Ейдриън, само скрит.

- Зная, че би искал да мислиш така, ала баща ми се е провалил - и наследникът е загинал. Говорих с член на Теорема Трапеза Пи, който е бил там.

Есрахаддон поклати глава.

- С очите си видях наследника; познах кръвта на Неврик. Хиляда години не могат да скрият подобно потекло. За да бъда напълно сигурен, проведох тест, който не може да бъде подправен. О, да, наследникът е жив.