Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 163

- Маршал лорд Блекуотър - рече с усмивка Ейдриън.

Есрахаддон извъртя очи.

- Хайде.

- Но...

- Върви!

Паркър грабна наметалото и меча, сетне издърпа ботушите си изпод масата. Излезе, все още държейки ги в ръка.

- Той ще създава ли проблеми? - запита Ейдриън, гледайки как бившият командир подскача с ръмжене под дъжда.

- Паркър? Не. Просто трябваше да му напомня, че е ужасен от мен -Есрахаддон погледна към Ейдриън. - Маршал лорд Блекуотър?

- Лорд Есрахаддон? - отвърна боецът, разтривайки китки.

Магьосникът се усмихна и кимна:

- Все още не си казал какво правиш тук.

- Възложена ми е от Ариста Есендън задача. Нае ни да й помогнем да се свърже с националистите.

- И сега те е пратила да поемеш контрол над армията ми.

- Твоята армия? Мислех, че е на Дигън.

- Той също. Щом се отдалечих, Дигън се остави да бъде заловен, преди това поставяйки това същество начело. Ройс с теб ли е?

- Беше. Ариста го прати да съобщи на брат й да нападне Уоррик. Похапвайки от закуската на Паркър, Ейдриън съобщи на Есрахаддон

допълнителни подробности за бунта и намеренията му да нападнат Дърмонт. Тъкмо бе приключил, когато на вратата се почука. Влязоха петима офицери и разтревоженият на вид сержант, носещ мечовете на Ейдриън.

Есрахаддон се обърна към тях:

- Както Паркър несъмнено ви е уведомил, това е маршал лорд Блекуотър, вашият нов командир. Следвайте заповедите му, както бихте следвали тези на Гаунт. Смятам, че в негово лице ще откриете достоен заместник.

Те кимнаха и застанаха мирно.

Ейдриън се изправи, заобиколи масата и обяви:

- Ще нападнем имперските позиции незабавно.

- Сега? - удивено рече един.

- Ще ми се да имахме повече време, но доскоро ръцете ми бяха вързани. Ще съсредоточим атаката си директно през разкаляното поле, където имперковците няма да могат да се възползват от тежката си кавалерия, а стрелците им няма да могат да виждат заради дъжда. Лековъоръжената ни пехота трябва да се движи бързо, за да ги надвием. Ще се спуснем върху им тичешком.

- Но те... - обади се грубоват военен с мустаци и бакенбарди, сетне спря.

- Те какво? - попита Ейдриън.

- Просто размишлявах. Щом ни видят да приближаваме, няма ли да се оттеглят в града?

- Как се казваш?

Мъжът изглеждаше притеснен, ала не отстъпи:

- Ренкуист, сър.

- Съвсем прав си, Ренкуист. Точно това ще опитат да направят. Но няма да успеят. По това време съюзниците ни вече ще са завладели града.

- Съюзници?

- Нямам време за обяснения. Не раздигайте лагера и не използвайте барабани или рогове за свикване на силите ни. С малко късмет, ще ги сварим неподготвени. Вече трябва да са убедени, че нямаме никакво намерение да ги нападаме. Ренкуист, колко според теб ще е необходимо на хората да се подготвят?

- Два часа - отвърна онзи по-уверено.

- Приготви ги за един. Всеки от вас да приготви хората си на източния склон, далеч от погледа им. Стройте три пехотни полка, командирите в средния, левия и десния фланг. Леката кавалерия да се отправи на юг и да ги нападне встрани при тръбата. Един кавалерийски контигнент - най-малкият - ще бъде под мое командване и ще остане в резерва на север, близо до града. При синьото знаме започнете да прекосявате тихо полето, при зелено дайте сигнал и нападайте. Тръгваме след един час. Свободно!