Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 162

Сержантът отведе Ейдриън отново в къщата. Веригите ги нямаше, ала две железни окови все още стягаха китките му. Боецът бе измръзнал и изгладнял, чувстваше се почти удавен, ала в ума му имаше място само за една мисъл.

Дали още има време?

- Ами колите на Южния път? - изръмжаваше Есрахаддон при влизането на Ейдриън. Магьосникът носеше познатата си роба, в момента сива и напълно недокосната от дъжда. Само дължината на брадата го различаваше от Далгрен. Сега тя стигаше до гърдите му, придавайки му по-магьоснически вид.

Паркър седеше зад масата, втъкнал салфетка в яката си и друга чиния яйца с бекон се намираше пред него.

Едно и също ли яде всяка сутрин ?

- Заради калта е. Не могат да мръднат и не...

При вида на Ейдриън замлъкна.

- Какво става тук? Наредих той да бъде окован. Защо го водиш?

- По моя заповед - каза му Есрахаддон. - Сержант, освободи го и донеси оръжията му.

- Ти? - зашеметен отговори Паркър. - Ти си тук единствено като съветник. Забравяш, че командвам аз.

- Командваш какво? - попита чародеят. - Хиляда лениви вагабонти? Това

беше армия, когато напуснах. При връщането си сварвам сбирщина.

- Заради дъжда е. Не спира.

- Не се и очаква — гневно избухна Ейдриън. — Опитах се да ти кажа. Трябва да нападнете Дърмонт. Тази сутрин Ариста вдига въстание в Ратибор. Тя ще затвори града, така че империалистите няма да имат къде да отстъпят. Трябва да нападнем Дърмонт, преди към него да се е присъединил сър Бректън. Северната имперска армия би могла да пристигне всеки миг. Ако не нападнем, Дърмонт ще влезе в града и ще потуши бунта.

- Какви нелепици - Паркър размаха обвинителен пръст. - Този идва в лагера и обявява, че бил маршал, дошъл да поеме командването на моите войници.

- Е и ще го стори — уведоми го магьосникът.

- Нищо подобно! Той и принцесата на Меленгар са отговорни за предателството, вероятно коствало живота на Дигън. Пък и нямаме никакви новини за северн...

- Дигън е жив, глупако. Нито Ейдриън, нито Ариста имат общо с отвличането му. Направи, както той казва или всички ще бъдат мъртви - или заловени от империята - до два дни. Ала ти, разбира се - магьосникът го изгледа, - ще умреш много по-рано.

Очите на Паркър се разшириха.

- Дори не го знам кой е! - възкликна той. - Не мога да поверя командването на непознат, за когото не знам нищо. Откъде да знам дали е добър? Дали притежава уменията?

- Ейдриън знае повече за сраженията от когото и да било.

- И трябва да приема думата на... чародей?

- Моите думи доведоха до формирането на тази армия. Моите насоки доведоха до победите й.

- Но после те нямаше. Нещата се промениха. Дигън остави мен начело и не мисля, че...

Есрахаддон пристъпи към командира, при което робата му засия. Кървавочервено сияние изпълни вътрешността на стаята, накарало лицето на Паркър да заприлича на цвекло.

- Добре! Добре! - Паркър рязко изкрещя към сержанта. - Направи, каквото казва.

Сержантът освободи ръцете на Ейдриън и излезе.

- Сега, Паркър, поне веднъж свърши нещо полезно - рече му Есрахаддон. - Иди да събереш полковите. Кажи им, че вече ще получават заповеди от маршал Блекуотър, и ги докарай тук моментално.