Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 134

Какво ли ще каже Олрик, когато Ройс отиде при него?

Дори и тя да успееше, брат й щеше да е бесен, задето не му се е подчинила и е тръгнала, без да каже никому. Прогони тези мисли, решавайки да се притеснява за тях впоследствие. Можеха да я обесят за измяна, ако искаха. Важното беше Меленгар да е в безопасност.

По всичко личеше, че Бректън щеше да е тук след по-малко от четири дни. Дотогава щеше да е завладяла града. До два дни възнамеряваше да започне бунта и се надяваше, че ще разполага с поне няколко дни, в които да събере припаси от околните ферми и укрепи града.

Ройс щеше да отнесе съобщението. Ако се добереше до Олрик бързо, и брат й реагираше навреме, атаката му през Галевир щеше да отнеме само няколко дни подготовка и още два три новините за това да достигнат до Акуеста, в резултат на което нови заповеди да бъдат пратени на сър Бректън. Трябваше да го задържи поне толкова. Всичко това при положение, че успееше да завладее града и разгромеше рицарите на лорд Дърмонт на юг.

Два дни. Колко време е нужно за планирането на успешна революция?

Повече, бе убедена.

- Извинявай. Ехо?

Ариста спря, минавайки край отворената врата на спалнята на Емъри. Бяха го поставили в малката стаичка край стълбите, в същото легло, в което принцовете на Ренидд бяха спали веднъж. Младежът не бе дошъл в съзнание, откакто го бяха свалили от стълба. С изненада видя, че очите му са отворени и че той я гледа. Косата му бе прилепнала, на лицето си имаше объркано изражение.

- Как се чувстващ? - попита тихо тя.

- Ужасно - отвърна Емъри. - Коя си ти? И къде съм?

- Казвам се Ариста, намираш се в дома на Дънлапови на улица Бенинг.

Тя постави свещта на нощното шкафче и приседна на ръба на леглото.

- Но аз би трябвало да съм умрял - каза й той.

- Съжалявам за разочарованието ти, ала жив би могъл да си от по-голяма полза - тя му се усмихна.

Младежът се намръщи:

- От полза за какво?

- Не се притеснявай за това сега. Трябва да поспиш.

- Не! Кажи ми. Няма да помогна на империалистите, казвам ти!

- Разбира се. Имаме нужда от помощта ти, за да извоюваме града от тях. Той я изгледа вцепенен. Огледа се.

- Не разбирам.

- Чух речта ти в „Смеещият се гном“. Планът е добър, ще го направим до два дни, така че си пази силите.

- Направим? Коя си ти? Как възнамеряваш да го сториш? Ариста се усмихна.

- С практика, предполагам.

- Практика?

- Да кажем, че това не е първия път, когато трябва да спасявам кралство от предател-убиец, домогващ се до престола. Всичко е наред. Поспи. Ще...

- Чакай! Ариста ли каза, че ти е името?

Тя кимна.

- Вие сте принцесата на Меленгар!

Тя отново кимна.

- Да.

- Но... как... защо? - той започна да се надига и потрепна.

- Успокой се - каза му тя с твърд глас. - Трябва да си починеш. Говоря сериозно.

- Не трябва да лежа във ваше присъствие!

- Ще го сториш, ако ти кажа, а аз ти казвам.

-Не... не мога да повярвам... Защо... какво правите тук?

- Тук съм да помогна.

- Невероятна сте.

- А ти понесе бой с камшик, който би умъртвил всекиго. Имаш нужда от почивка и ти заповядвам да заспиваш моментално. Ясна ли съм?