Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 133

- Съмнявам се, че титлите ще ги впечатлят особено - каза боецът.

- Може би, ала заплахата на северната имперска армия ще добави тежест към думите ти. Без друга алтернатива, отчаяните люде може да се вкопчат във внушителната титла.

Ейдриън се изкикоти.

- Какво? - попита тя.

- А, нищо. Просто си мислех, че за посланик сте отличен генерал.

- Не е вярно. Мислеше си, че съм доста добра за една жена.

- И това.

Ариста се усмихна:

- И добре че съм, защото досега съм ужасна като жена. Наистина не понасям шиенето.

- Тази нощ ще се отправя към Меленгар - каза Ройс. - Освен ако преди това не възнамерявате да ми възложите нещо друго?

Ариста поклати глава.

- Ами ти? - обърна се крадецът към Ейдриън. - Ако оцелееш тази лусто, какво ще правиш, след като знаеш, че наследникът е мъртъв?

- Чакай, сигурен ли си в това? - намеси се принцесата.

- Вие бяхте там. Чухте какво каза Бартоломю - отвърна боецът. - Не мисля, че лъжеше.

- Не казвам, че... просто... ами, Есрахаддон изглеждаше доста уверен, че наследникът е жив, когато напускаше Авемпарта. Сетне - църквата. Вървят по петите на Есра, очаквайки той да ги отведе до истинския наследник. Почти ми казаха това в прав текст миналата година в Ерванон. Така че защо всички го търсят, ако е мъртъв?

- Не е ясно какво е намислил Есрахаддон. Що се отнася до църквата, тя се преструва, че търси наследника - точно както се преструва, че го е намерила - рече Ройс.

- Може, но все пак остава образът, който видяхме в кулата. Доста жив ми изглеждаше.

Ройс кимна:

- Уместна забележка.

Ейдриън поклати глава: .

- Не може да е имало друго дете. Баща ми е щял да знае и да го потърси... или да я потърси. Не, Данбъри е знаел, че на потеклото е сложено край. Иначе не би стоял в Хинтиндар.

Погледна към Ройс, сетне сведе очи.

- Във всеки случай ако оцелея, няма да се върна в Ририя.

Партньорът му кимна.

- Вероятно така или иначе ще те убият. Но... предполагам това теб те устройва - щастлив като куче с кокал.

- Моля?

- Нищо.

Настъпи пауза, сетне Ейдриън рече:

- Не е напълно безнадеждно. Но проклетата кавалерия... Те ще посекат националистите за секунди. Да можеше отново да завали.

- Да завали? - попита принцесата.

- Конете на бронираните рицари се нуждаят от твърда земя. През последните няколко дни почвата е изсъхнала вече. Ако можех да се срещна с тях над кална земя, конете ще затъват и Дърмонт ще изгуби най-голямото си предимство. Ала времето не изглежда като че ще предостави съдействие.

- Значи би предпочел да вали непрекъснато до битката? - попита Ариста.

- Това би било прекрасно чудо, ала не очаквам да имаме подобен късмет.

- Може би нямаме нужда от късмет - усмихна му се тя.

Домът на Дънлапови бе тъмен - с изключение на самотната свещ, която Ариста носеше към втория етаж. Бе се сбогувала с Ройс и Ейдриън, госпожа Дънлап си бе легнала часове по-рано. Къщата бе тиха.

Как изобщо ще проработи този план?Луда ли съм?

Знаеше какво щеше да каже Бърнис, старата й прислужница. Сетне дъртата щеше да й предложи джинджифилово човече за утеха.