Читать «Стингър» онлайн - страница 301

Но Стингър продължаваше да идва към тях, като влачеше слуз и червата си зад себе си. Кърт отстъпи, като същевременно изкара последната пръчка динамит. Джеси продължаваше да държи Дофин в прегръдките си, но също отстъпи. Кърт щракна запалката и с треперещи ръце приближи пламъка й към фитила.

— Дръж я! Дръж я! — викаше Джеси, но ръцете на Том бяха целите в рани и кучешката глава се отскубна от него. Рик се сниши, за да избегне челюстите й и двойникът успя да го хвърли настрана, след което закрачи към Кърт, с Коди, увиснал на опашката му. Фитилът на шашката вече димеше и Кърт вдигна ръка, готов да я хвърли.

— Тате! — изкрещя Коди. — Пази се!

Кърт се извърна. Двойникът вече се бе надвесил над него, от лицето му висяха парцали и единственото му око проблясваше в дива ярост.

Ръката с ноктите-триони замахна ожесточено и във въздуха се разхвърчаха парчета от червената каубойска риза на Кърт и от плътта му. Рукнаха потоци кръв. Фитилът на шашката се запали с ярък пламък, но Кърт я изпусна и динамитът се търколи на земята. Двойникът продължаваше да раздира оголената гръд на Кърт, който се опитваше да се защити. Кръв изпълни дробовете му и рукна от устата му.

Обезумял, Коди дръпна с неимоверни усилия чудовището назад от баща си, преодолял ужасната болка в ребрата. Кърт се строполи на земята. Двойникът мяташе яростно тялото на Коди, но той се беше хванал здраво за опашката му.

Стингър се извиси над тях. Вълнообразните движения на тялото му отваряха още по-широко обгорялата рана от долната му страна.

Дофин се отскубна от ръцете на Джеси. Падна на земята, стана отново и се затича към динамита. Единият чифт очи на Стингър се извиха рязко към нея и почти едновременно двойникът се извърна от Кърт Локет и се втурна към нея. Не — с ужас си помисли Коди, — не мога да му позволя да докопа Дофин! Той запъна крака в пода, стиснал зъби и с насълзени от болка очи. Двойникът не можа да се прицели добре и ръката с металните нокти изплющя покрай главата на Дофин.

Стингър започна да се изправя пред нея, но Дофин не отстъпи. Тя си спомни онзи играч в математическата игра, която наричаха бейзбол. Представи си как ръката му се отмята назад, след това бързо се мята напред в някакво общо, чудодейно движение на мускули, кости и сухожилия. Дофин отметна своята ръка по подобие на този играч и след мигновено изчисляване на ъгъл и скорост, хвърли пращящата пръчка динамит. Тя прехвърча четирите метра между нея и Стингър и падна в раната в мекия му корем, точно където се беше целила. Дофин коленичи, а ръката на двойника профуча отново над главата й. Мина само секунда, която се стори на Дофин вечност.

Тялото на Стингър се разтресе и се сгърчи като въпросителна. Чу се глух тътен. Като гръмотевица в празна кофа — помисли си Джеси. Едновременно се случиха две неща: органите на Стингър се обвиха в електрически заряди и плътта му се изду и разтегна като уродлив салам, който всеки миг щеше да се пръсне. Разкъсаната дупка в корема му се разшири още повече и жълти пламъци обрамчиха краищата й. Стингър се просна със страшен шум на пода. Горящите му вътрешности се разлетяха през отвора в корема му.