Читать «Стингър» онлайн - страница 299

— Добре. — Коди надзърна навън още веднъж, отбелязвайки мислено къде се намира Стингър, след това погледна към отвора. Сега беше моментът да тръгнат. Той се напрегна, готов да скочи и бяга колкото му държат краката.

Преди да може изобщо да тръгне, през отвора се показа Джеси Хамънд. Този нов шок смрази Коди и той остана на мястото си. След Джеси влязоха Том, Рик и…

— О, боже мой! — изпъшка Коди.

През отвора с наведени рамене влезе баща му. Точно зад него се появи Дофин, с изпънат гръб и предизвикателно вдигната глава, а след нея… кошмарната опашата фигура, дето приличаше на еднорък Мак Кейд с кучешка глава, излизаща от гърдите. Миранда се наведе напред, видя брат си и понечи да изкрещи, но Коди сложи ръка на устата й и я изтегли обратно зад машината.

Рик почувства как вътрешностите му се обръщат. Беше видял съществото, изправено до стената, и пребледня. Джеси хвърли бърз поглед към Кърт — на челото и лицето му бяха избили капки пот. Том хвана Джеси за ръката, а Дофин се обърна към едноръкия двойник.

— Вече имаш мен и капсулата ми. Пусни човешките същества да си ходят.

— Затворниците нямат право да заповядват. — Очите на двойника бяха изключително уверени и пълни с презрение. — Хлебарките толкова много искаха да ти помогнат, че сега могат да дойдат с теб в затвора. — Дофин знаеше, че той изказва мислите на Стингър, който в този момент беше зает с подготовката по излитането на кораба и не се обърна от командния пулт. Очевидно Стингър имаше толкова ниско мнение за нея и човешките същества, че не смяташе за необходимо да изпраща още двойници да ги пазят.

— Къде е сестра ми? — Рик се насили да погледне в лицето на съществото. — Какво направи с нея?

— Освободих я. Освободих и другите двама, както освободих и вас. Отсега нататък във вашия живот няма да има нито една прахосана секунда. Там, където отивате, всяка секунда от живота ви ще бъде продуктивна. — Той обърна очи към Дофин. — Не е ли така?

Дофин не отговори. Много добре знаеше какво ги очаква — мъченията на „тестовете“ и най-накрая дисекцията.

— Ще вървим натам. — Единствената ръка на съществото посочи към отвора от другата страна на помещението. — Хайде, тръгвайте! — И той се пресегна да бутне Джеси.

Рик разбра, че бяха загубени. Беше свършено с всичките. И с Миранда. Нямаше какво повече да губи и предпочиташе да умре на Земята, отколкото в космоса или в затвор някъде далеч оттук. Решението бе взето на момента и това го освободи от ужасяващия вцепеняващ страх. Бръкна в джоба си и ръката му стисна предмета в него. С другата хвана съществото за ръката.

Лицето на Мак Кейд се обърна към него с отворена от възмущение уста. Наточеното острие на Божия гняв щракна при излизането си от дръжката.

— На̀ ти това! — извика той.

Винаги е бил бърз. Можеше с лекота да грабне нож, сложен под змия-пясъчница. И сега светкавично замахна и с все сила заби ножа в лявото око на двойника.

В другия край на помещението Стингър обърна глава към тях, но краката му продължиха да се стрелкат по геометричните символи. Той изсъска разгневено и започна да направлява двойника с мозъчните си вълни като майстор-кукловод.