Читать «Стингър» онлайн - страница 300

Рик измъкна ножа и замахна към другото око. Съществото дръпна рязко главата си на една страна и острието разкъса бузата му. Кучето на гърдите му отвори широко уста, изпусна капсулата на пода и направи опит да захапе Рик. Успя да докопа само ризата му и я разкъса. Рик стискаше мятащата се ръка на двойника с мрачна решителност и продължаваше да ръга с ножа лицето му, режейки фалшивата плът.

Том се хвърли напред и сключи ръце около кучешката шия. Тя беше страхотно силна. Главата се обърна към Том и челюстите й щракнаха точно пред лицето му. Той продължи да държи кучето за шията даже когато то изкара късите си крака навън и с двата си закривени нокътя одра ръката му.

Тримата се олюляваха, борейки се. Дофин видя как капсулата й отскочи два пъти от пода и се затъркаля към Стингър. Тя побягна след нея, прескачайки жиците, които предаваха кодираните съобщения от Стингър към машините, произвеждащи двойници. Накрая скочи и успя да я хване.

Стингър се снишаваше от командния пулт. С единия чифт очи следеше биещите се, но другият беше насочен към Дофин. Вътре в тялото му започнаха да проблясват електрически искри и той тръгна с вълнообразни движения към нея. Свистеше като парна машина, която набира скорост.

Опашката на двойника се издигна над главата на Рик, готова да се стовари отгоре му.

Коди излетя от укритието си и се хвърли напред. Протегна се и хвана опашката точно под топката с шипове. Тя го повдигна мощно от пода, но тежестта му все пак я спря. Двойникът изрева от гняв и се опита да се отърси от Коди.

Другите видяха как Коди се вкопчи в опашката, но нямаше време да разберат откъде изскочи. Всичко ставаше светкавично бързо. Ръката на двойника мяташе Рик на всички страни, докато той продължаваше да забива ножа си чак до металния череп. Ръката на Том беше обляна в кръв и ужасна болка пулсираше през цялото му тяло. Можеше да удържи главата на кучето още само няколко секунди.

Джеси притича до Дофин. Вдигна я и я прегърна закрилнически, както би направила всяка майка с детето си. Стингър се приближаваше към тях с нарастваща скорост.

Някой избута Джеси настрана. Кърт Локет пристъпи напред и поднесе горящата запалка към фитила на едната от динамитните шашки, които беше скрил под мишниците си. Лицето му беше пребледняло, виждаше се как пулсират вените на слепоочията му. Той гледаше как смъртта се приближава към него, краката му трепереха, но стоеше изправен, с лице към атакуващия звяр, като държеше в ръка динамитната пръчка с пращящия фитил.

Хвърли я. Тя падна малко пред чудовището и то премина върху нея като валяк.

Не последва взрив, фитилът е загаснал — помисли си Кърт.

— Връщай се! — извика той на Джеси.

Думите му бяха заглушени от глух бумтеж, нещо като изстрел на пушка в купчина мокри възглавници. Стингър потрепера и опашката му удари в стената. В същия момент устата върху насеченото лице на Мак Кейд се изкриви в болезнена гримаса, а кучето зави. Божият гняв се тресна в устата на двойника и отвътре се посипаха изпочупени игли.