Читать «Единствената» онлайн - страница 18

— И това влиза в плановете им, да, но единствено с цел да потушат съпротивата. Прекалено голяма част от населението живее в потисничество и този постоянно нарастващ процент ги е накарал да повярват в идеята, че могат сами да управляват страната ни. Америка, ти самата си Петица, убеден съм, че си срещнала предостатъчно врагове на монархията през живота си.

Максън извърна дискретно поглед към мен. Аз кимнах сдържано.

— Разбира се. Защото когато си на дъното, единственият ти избор е да обвиняваш онези на върха. В този случай не е без основание; все пак именно човек от Първа каста ги е обрекъл на съществуване без всякаква надежда за издигане в обществото. Главатарите на Южняците са успели да убедят подчинените си, че единственият вариант да си върнат онова, което според тях им се полага, е да го изтръгнат от ръцете на монарха. Но доста хора дезертират от южняшката бунтовническа групировка и търсят моето водачество. Нямам абсолютно никакво съмнение, че сдобият ли се с контрол, Южняците няма да споделят „плячката". Кога изобщо се е случвало подобно нещо в историята?! Планът им е да сринат Илеа със земята, да завземат властта, да направят цял куп обещания и накрая да оставят народа в същата кал, в която е затънал и сега. Убеден съм, че за някои положението дори ще се влоши. Шестиците и Седмиците няма да се издигнат в йерархията, с изключение на шепата избраници, които похитителите ще използват за показни марионетки. Двойките и Тройките ще загубят всичко. Така определена група хора ще си отмъсти, но без всякакъв положителен ефект. Ако ги няма поп звездите да бълват малоумните си песни, няма да ги има и музикантите в звукозаписните кабинки, както и агентите, разпространяващи записите, и магазинерите, продаващи музиката им. Свалиш ли един човек от върха, зачеркваш хиляди от дъното.

Огъст се умълча за момент видимо угрижен.

— Ще се повторят годините от управлението на Грегъри, само че в още по-лош вариант. Дори не сте способен да си представите колко безскрупулно могат да действат Южняците, а шансовете страната ни да се съвземе след удара им са минимални. Ще ни сполети същият деспотизъм като този от преди, макар и под ново име… и народът ви ще страда повече отвсякога.

Той прикова поглед в очите на Максън. Между двама им сякаш прелетя искра на разбирателство, навярно предизвикана от факта, че и двамата бяха родени водачи.

— Нужен ни е единствено знак от ваша страна и ще направим всичко по силите си да доведем ситуацията до мирна, справедлива промяна. Народът ви заслужава втори шанс.

Максън заби поглед в масата. Дори не можех да си представя какви ли мисли се вихреха в главата му.

— За какъв знак говорите? — попита колебливо. — Паричен?

— Не — отвърна Огъст на ръба на смеха. — Разполагаме с повече средства, отколкото можете да предположите.

— Как е възможно?

— Дарения — отговори простичко гостът.

Максън кимна, но моята глава не го побираше. Щом имаше дарения, значи, имаше и хора — и то кой знае колко, които подкрепяха каузата им. Каква ли численост имаха северняшките бунтовнически сили, ако се вземеха предвид и поддръжниците им? Колко ли хора от народа искаха същото онова нещо, за което бяха дошли да преговарят тези двамата?