Читать «Единствената» онлайн - страница 16

— Никога не сме имали желание да сваляме монархията — обърна се той отново към Максън. — По колкото и безчестен начин да се е издигнала, нямаме нищо против да се възприемаме като поданици на суверен, особено ако този суверен сте вие.

Максън не промени изражението си, но долових възгордяването му.

— Благодаря.

— Борим се за други неща, за определени права и свободи. Искаме право на глас в избора на длъжностни лица, както и край на кастовата система. — Огъст говореше, сякаш очакваше лесна развръзка. Учудваше ме, че витаеше в облаците по този начин, при положение че беше видял как отрязват изявлението ми и прекъсват излъчването на осведомителния бюлетин.

— Говорите така, сякаш вече съм крал — отвърна смутено Максън. — Дори исканията ви да бяха постижими, не мога просто да ги удовлетворя.

— Но сте отворен към идеята?

Максън вдигна ръце и ги стовари върху масата, привеждайки се напред.

— Точно в момента е без всякакво значение към какви идеи съм отворен. Още не съм крал.

Огъст въздъхна, обръщайки поглед към Джорджа. Двамата сякаш комуникираха безсловесно и естествената им интимност ме впечатли. Все пак се намираха в доста напечена ситуация — такава, в която вероятно се бяха въвлекли, имайки едно наум, че може и да не се измъкнат живи, — а същевременно демонстрираха чувствата си един към друг без всякакви угризения.

— Като стана дума за крале — подхвана Максън, — защо не обясните на Америка кой сте всъщност. Убеден съм, че ще се справите по-добре от мен самия.

Осъзнавах, че Максън целеше да спечели време, да овладее ситуацията, но нямах нищо против. И бездруго умирах от любопитство.

Огъст се усмихна мрачно.

— Историята в действителност е интригуваща — загатна той с ентусиазъм, който вещаеше истински вълнуващ разказ. — Както знаете, Грегъри имал три деца: Катрин, Спенсър и Деймън. Катрин омъжват за принц, Спенсър умира, а Деймън наследява трона. Когато синът му, Джъстин, също намира смъртта си, братовчед му, Портър Шрийв, става принц, оженвайки се за младата вдовица на Джъстин, която била спечелила Избора едва три години по-рано. И така родът Шрийв наследява короната. Ето защо семейство Илеа не бива да съществува. Само че ние съществуваме.

— Ние? — попита Максън с пресметлив тон, сякаш се надяваше да получи в отговор реалната бройка.

Огъст обаче само кимна. Тропотът на токчета ни извести за наближаването на прислужничката. Максън притисна показалец към устните си, не че Огъст се канеше да продължи с разказа си в нейно присъствие. Прислужничката остави подноса и сипа кафе по чашите. Джорджа моментално грабна своята и нетърпеливо зачака да я напълнят. Аз лично не си падах по кафето — беше ми твърде горчиво, но знаех, че ще ми помогне да се разсъня, затова реших да го изпия.

Преди да отпия и глътка, Максън бутна захарницата пред мен. Сякаш бе прочел мислите ми.

— Докъде бяхте стигнал? — подкани госта си и вкуси от черното кафе.

— Всъщност Спенсър не умира — отбеляза простичко Огъст. — Знаел е до какво е прибягнал баща му, за да завземе страната, бил е наясно, че едва ли не е продал по-голямата му сестра на мъж, когато тя мразела, и също така знаел, че от него се е очаквала не по-малка жертва. Така че избягал.