Читать «Единствената» онлайн - страница 19

— Щом не става дума за пари — провлачи накрая Максън, — какво искате от мен? Огъст кимна с глава към мен.

— Да изберете нея.

Аз зарових лице в дланите си, очаквайки познатата реакция от страна на Максън. Последва дълъг момент на затишие, преди той да избухне.

— Няма да допусна друг човек да ми нарежда за кого мога и за кого не мога да се оженя! Омръзна ми всички да си играят игрички с живота ми!

Вдигнах поглед тъкмо когато Огъст скочи на крака от другата страна на масата.

— Дворецът си играе игрички с живота на хората години наред. Пораснете, Максън!

Вие сте принцът. Ако искате проклетата си корона, задръжте я. Но знайте, че с тази привилегия идват и много отговорности.

Стражите запристъпваха към нас, подбудени от тона на Максън и агресивната стойка на Огъст. От това разстояние несъмнено чуваха разговора ни.

Максън се изправи насреща му.

— Изборът на съпруга си е лично мой. Точка по въпроса.

Огъст, напълно невъзмутим, отстъпи назад и скръсти ръце.

— Хубаво! Подготвили сме и резервен вариант.

— За кого говорите?

Огъст направи физиономия.

— Като че ли бих ви казал, предвид спокойната ви реакция отпреди малко.

— Я стига!

— За нас не е от значение дали ще е тази, или друга. Просто държим да се уверим, че ще намерите партньорка, която да подкрепя плана ни.

— Името ми е Америка — заявих свирепо, скачайки на крака, за да го погледна директно в очите. — Не съм тази. Не съм някаква си пионка в малката ви революцийка. Все разправяте, че илейските граждани трябвало да получат шанс да живеят както им харесва. А аз къде съм в тази картинка? Къде е моето бъдеще? Не влизам ли и аз в плана ви?

Загледах ги яростно в очакване на отговор. Всички мълчаха. Забелязах, че стражите ни наобикалят в бойна готовност.

Понижих глас.

— Отдадена съм на каузата за елиминирането на кастите, но не съм ви играчка. Ако си търсите пионка, на горния етаж има едно момиче, което е толкова влюбено в

Максън, че ще изпълни всяко ваше желание, стига това да u донесе предложение за брак. А колкото до останалите две… едната е подвластна на чувството си за дълг, а другата — на стремежа си за сдобиване с престиж, така че и двете ще са лесна плячка. Идете да си изберете една от трите!

Без да чакам позволение, закрачих стремително към вратата, доколкото това ми беше възможно по халат и пантофи.

— Америка! Почакай! — провикна се зад мен Джорджа. Успях да изляза от салона, преди да ме настигне. — Спри за малко.

— Какво?

— Извинявам се от наше име. Мислехме, че двамата сте влюбени един в друг. Не предполагахме, че ще се опълчи така на искането ни. Бяхме сигурни, че ще го изпълни с радост.

— Не разбираш в какво положение е поставен. Омръзнало му е да го командват и да му налагат разни неща. Нямаш представа какво е преживял. — Усетих как сълзите напират в очите ми и побързах да ги преглътна, съсредоточавайки вниманието си върху цветята по якето на Джорджа.