Читать «Единствената» онлайн - страница 140
Кийра Кас
Последните няколко стъпки на Аспен са бавни, но стабилни. Достигаме целта си и се обръщам към него. Аспен ме дарява с още една усмивка, а аз се протягам да целуна бузата му, сбогувайки се с толкова много неща. Споглеждаме се за момент, после той взима ръката ми и я слага в тази на Максън, предавайки ме на бъдещия ми съпруг. Двамата си кимват един на друг, а по лицата им се чете единствено уважение. Едва ли някога ще разбера какво се е вихрило помежду им, но в този момент цари разбирателство. Аспен се отръпва назад, а аз самата пристъпвам напред, устремявам се към мястото, което никога не бях предполагала, че ще достигна.
Двамата с Максън се доближаваме един до друг и церемонията започва.
— Здравей, скъпа моя — прошепва ми той.
— Не започвай отново — предупреждавам го аз и по лицата ни се изписват усмивки.
Той хваща ръцете ми така, сякаш са единствената му връзка със земята, и аз съсредоточавам вниманието си в допира му, готвейки се да изрека оброчните думи, обещанията, които никога няма да престъпя. Силата на този ден е наистина магическа. Но още отсега знам, че няма да живеем във вълшебна приказка. Знам, че ни чакат тежки моменти, смутни времена. Знам, че нещата няма винаги да се случват така, както ние искаме… и ще трябва да си припомняме един на друг, че сами сме си избрали тази съдба. Не всички ветрове ще са попътни.
