Читать «Единствената» онлайн - страница 20

— По-осведомена съм, отколкото си мислиш — каза тя. — Може би не напълно, но доста. Следим Избора внимателно и имаме чувството, че двамата се разбирате отлично. Принцът изглежда толкова щастлив в твоята компания. Освен това. знаем, че си спасила прислужничките си.

Отне ми известно време да осъзная какво значеше това. Имаха свой информатор в двореца. Кой ли беше?

— Видяхме и какво направи за Марли. Наблюдавахме как се бори. А преди няколко дни направи и онова изявление пред телевизионните камери. — Тя се засмя. — За това се изисква кураж. От полза ще ни е куражлийка като теб.

Аз поклатих глава.

— Нямах за цел да се правя на герой. Обикновено не се чувствам особено смела.

— Е, и? Не е от значение какво мислиш за личността си, важно е какво постигаш с нея. Ти, за разлика от останалите участнички, позволяваш на чувството си за справедливост да ръководи действията ти, преди да се замислиш какво ще ти коства това. Максън се е обградил с доста интригуващи кандидатки, но никоя от тях не би нацапала ръцете си, за да доведе нещата до добро. Само ти го правиш.

— В много от случаите имах лични подбуди. Марли ми е скъпа, а същото важи и за прислужничките ми.

Тя пристъпи към мен.

— А тези действия нямаха ли си последствия?

— Имаха.

— И си го знаела още от началото. Но все пак помогна на безпомощните. А това не е нищо, Америка.

Не бях свикнала на подобни възхвали. Едно беше баща ми да разправя колко хубаво пея или пък Аспен да ме уверява, че не е виждал по-прелестно създание от мен… но това беше съвсем друго. Думите u ме накараха да онемея.

— Честно казано, не мога да повярвам, че кралят ти позволи да останеш в съревнованието след някои от постъпките ти. Изявата ти пред камерите на осведомителния бюлетин например. — Тя подсвирна с уста.

Аз се засмях.

— Направо побесня.

— Не беше за вярване, че отърва кожата.

— Едва я отървах, повярвай ми. А през повечето време имам чувството, че съм на косъм да ме изрита от двореца.

— Но Максън те харесва, нали така? Като гледам как те закриля…

Аз свих рамене.

— Има дни, в които съм убедена в това, но има и такива, в които ме гонят съмнения. Днес не е един от хубавите дни. И вчерашният не беше. Нито пък предишният, да си кажа честно.

Тя кимна.

— Е, независимо от всичко, ние те подкрепяме.

— Мен, но и още някого. — поправих я аз.

— Вярно е.

Джорджа пак не издаде коя е другата им фаворитка.

— А от къде накъде ми направи реверанс онзи ден в гората? Подигравка, предполагам? — поинтересувах се аз.

Тя се усмихна.

— Съзнавам, че понякога действията ни са противоречиви, но ние наистина уважаваме кралското семейство. Загубим ли го, победата пада в ръцете на Южняците. А сдобият ли се те с пълна власт. е, чу думите на Огъст. — Тя поклати горчиво глава. — Та, както и да е, бях сигурна, че стоя пред бъдещата ни кралица, затова реших, че заслужаваш най-малкото реверанс.

Логиката u беше толкова смахната, че чак ме досмеша.

— Не мога да ти обясня колко е хубаво да говоря с момиче, с което не се съревновавам.