Читать «Единствената» онлайн - страница 137

— Америка — продължи любвеобилно Максън, принуждавайки ме да подсуша очи и да го погледна, — съзнавам, че вече ме възприемаш като крал, но нека ти изясня нещо; - това не е заповед, а молба. Умолявам те, направи ме най-щастливият мъж на тази земя. Окажи ми честта да станеш моя съпруга.

Не бях способна да изразя гласно радостта си. Затова тялото ми заговори вместо мен. Хвърлих се в обятията на Максън, сигурна, че никога нищо нямаше да ни раздели. Като ме целуна, почувствах как животът ми си идва на мястото. Бях открила всичко, за което някога бях мечтала — дори и онова, което не бях предполагала, че търся… намерих го тук, в прегръдките на Максън. А ако той беше моята пътеводна светлина, моята вечна опора, можех да покоря целия свят.

Не исках да отлепям устни от неговите, но Максън се отдръпна назад, за да ме погледне в очите. И тогава го видях в лицето му: бях си у дома. И най-сетне успях да призова гласа си.

- Да

ЕПИЛОГ

Старая се да не треперя, но безуспешно. С всяко момиче би било така. Денят е значим, роклята е тежка, а очите наоколо са безброй. Трябва да запазя самообладание, но цялата тръпна.

Знам, че отворят ли вратите, ще зърна Максън пред олтара, затова опитвам да удържа на обещанието си и да се отпусна, докато всички кръжат трескаво край мен.

— О! Наш ред е! — обажда се мама, отчела промяната в музиката. Силвия привиква с ръка семейството ми. Джеймс и Кена са готови за появата си. Джерад търчи насам-натам, измачквайки костюма си, а Мей отчаяно се мъчи да го задържи намясто поне за две секунди. Макар и братчето ми да е малко рошаво, всички имат учудващо царствена осанка днес.

Колкото и да се радвам, че любимите ми хора са край мен, не мога да не страдам, че татко го няма. Въпреки това усещам безплътното му присъствие; шепне в ухото ми колко ме обича, колко е горд с мен, колко съм хубава в булчинската си рокля. Познавах го толкова добре, че знам точно кои думи би използвал в този важен ден; дано винаги е така, дано никога не ме напусне.

Така съм потънала в мисли, че Мей ме стряска с гласчето си.

— Прекрасна си, Ами — казва и протяга ръка да докосне пищната висока яка на роклята ми.

— Мери е надминала себе си, а? — отвръщам аз, докосвайки изящната u материя.

Мери е единствената от първите ми три прислужнички, която още е с мен. В дните след бунтовническата атака открихме, че сме се простили с много повече хора, отколкото първоначално бяхме предполагали. Луси оцеля, но впоследствие реши да се оттегли от службата си в двореца, а Ан просто изчезна безследно.

Поредната празнота в днешната церемония.

— Божичко, Ами, цялата трепериш. — Мей сграбчва ръцете ми и опитва да ги укроти, присмивайки се на обтегнатите ми нерви.

— Знам, но нищо не мога да направя.

— Марли — виква Мей. — Ела да успокоим Америка.

Едничката ми шаферка се отзовава с блеснали от щастие очи. Сега, когато и двете са до мен, напрежението наистина започва да се поразсейва.