Читать «Единствената» онлайн - страница 10

Накрая всички очи се обърнаха към мен. В съзнанието ми изникнаха думите на краля и уверението му, че по всяка вероятност останалите момичета са доста по-освободени, отколкото аз самата можех да си позволя. Но вече знаех, че това беше поредното оръжие от арсенала му, поредният начин да срине самочувствието ми. Затова изплюх камъчето.

— Максън целуна първо мен, не Оливия. Просто не исках да се разчува. Оттогава имахме няколко… по-интимни момента, а по време на един от тях той беше без риза.

— И как е останал без риза? Може би магически се е изнизала през главата му? — притисна ме Селест.

— Той я съблече сам — поясних.

Незадоволена от отговора ми, Селест продължи с натиска.

— Той я съблече или ти я съблече?

— Май двамата заедно.

След кратка и наситена с напрежение пауза Крис взе думата.

— Така, вече всички знаем коя в какви отношения е с принца.

— И с какво ни помага това? — попита Елиз.

Никой не отговори.

— Просто искам да ви уверя, че… — подхванах плахо аз. — Всичките ни моменти на близост бяха изключително важни за мен и изпитвам истински чувства към Максън.

— Да не би да намекваш, че това не важи за нас, останалите? — озъби ми се Селест.

— За теб със сигурност.

— Как смееш?

— Селест, за никого не е тайна, че си търсиш мъж с влияние. Готова съм да се обзаложа, че макар и доста да харесваш Максън, не си влюбена в него. Просто опитваш да се домогнеш до короната.

Без да опровергае твърдението ми, Селест се обърна към Елиз.

— Ами тази госпожица? Не съм видяла и капка емоция у нея!

— Сдържан човек съм. Няма да е зле и ти да опиташ — отвърна светкавично на удара Елиз. Яростната искра, която видях в очите и, ме накара да я харесвам още повече. — В моето семейство браковете се уреждат от по-възрастните. Знаех какво ме очаква, затова не се вълнувам. Може и да не съм хлътнала по Максън, но поне го уважавам. Понякога любовта идва впоследствие.

— Честно казано, тъжно ми е за теб, Елиз — коментира състрадателно Крис.

— Няма защо. Има и по-важни неща от любовта.

Вперихме погледи в Елиз, предъвквайки наум думите и. Бях се борила за семейството си, а и за Аспен… от любов. А сега, колкото и да ме плашеше тази мисъл, нямах съмнение, че всичките ми действия по посока на Максън — дори безумно глупавите — бяха мотивирани от същото това чувство. Но дали нямаше и нещо по-значимо?

— Е, аз съм готова да си призная: обичам го — изстреля Крис. — Обичам го и искам да се омъжа за него.

Думите и незабавно ме върнаха в настоящето и ми се прииска да потъна вдън земя.

Какво бях започнала?

— Така, Америка, твой ред е — пришпори ме Селест.

Вкамених се, а дишането ми стана повърхностно. Отне ми известно време да намеря правилните думи.

— Максън е наясно с чувствата ми и единствено това е от значение.

Тя направи физиономия, но не продължи с инквизицията. Несъмнено се притесняваше, че ще u отмъстя със същите настойчиви въпроси.

В стаята се спусна тишина и всички се спогледахме умислено. Изборът течеше от месеци, но чак сега се подреждахме по коридорите към финалната линия. Всяка от нас беше надникнала във взаимоотношенията, които конкурентките u имаха с Максън — или поне в един техен аспект, — и вече можехме да ги съпоставим.